Сали взе от масата една папка.
— Анализаторите на снимки от ЦРУ откриха нещо на кадрите от митингите на Фарън. Използваха компютри, за да дигитализират всяка снимка, после пуснаха програма за търсене на повтарящи се лица. От всичките им резултати вниманието ми привлякоха ето тези.
Първата снимка беше увеличена фотография на азиатец в делови костюм. Зад рамото му отчасти се виждаше друг азиатец със слънчеви очила.
— Застанал е на края на тълпата в Тусон — каза тя. — Тук е в аудиторията в Канзас Сити. В друг костюм.
— Скъп костюм — отбеляза Ник. — Не като на среден наемен убиец.
— А тук е на митинга в Нюарк — продължи Сали. Третата снимка показваше азиатеца, застанал до двайсетинагодишен мъж, очевидно потомък на скандинавската раса, в консервативен делови костюм. Двамата се бяха облегнали на багажника на автомобил.
— Проверихме регистрационния номер — каза Сали. — Колата е взета под наем. Кредитната карта, с която е било платено, е на „Файн, Хайфиц и Милър“. Голяма вашингтонска юридическа фирма.
— И ЦРУ може да прави това с компютрите си — толкова бързо? — попита Ник.
— Можем да вземем твоята снимка, да я дигитализираме и да те поставим в която и да е друга. След пет години сам ще го правиш с домашния си компютър.
— Още едно измерение на реалността отива по дяволите — подметна Кол.
— Но голямата находка е това. — Сали им показа снимка на същия азиатец, свил се в шлифера си. Образът бе увеличен, за да се вижда лицето му. Тя им подаде следващите кадри: първо близък план на лицето на азиатеца, после снимка под голям ъгъл, на която мъжът стоеше на края на тълпа, след това изглед отдалече, на който тълпата изпълваше улицата пред голяма къща.
— Бил е в Чикаго на митинга на Фарън, който е проведен по обяд в същия час, в който е пратен имейлът до Ванс в Айдахо. Този тип просто е бил пред сградата, от която е било пратено съобщението.
— Среща — прошепна Ник.
— Кой е той, по дяволите? — попита Кол.
— Единственото, което знаем, е, че може да е свързан с онази вашингтонска юридическа фирма, която е наела колата в Нюарк.
Кол разтърка очи.
— Да си вдигне ръката всеки, който е спал повече от три часа на нощ през последните няколко дни.
Никой не помръдна.
— Адски е трудно да се разправяш с юридически фирми — каза Сали.
— По дяволите, всички са крадци — рече Ник.
— Част от тях са ни шефове — отбеляза Кол.
— От крадците или от юристите имаш предвид? — попита Сали.
— Добре — каза инспекторът. — Имаме Кърт Ванс. Според мен той е нашият убиец. Тръгнал е срещу цялата проклета система. Имаме и този човек: независимо дали ще го наречем преследвач, или почитател, той наистина се интересува от Фарън. Но единствената ни връзка с господин Азиатския преследвач е вашингтонска юридическа фирма, което означава, че трябва внимателно да заобиколим такива неща, като права на клиента. Днес следобед всички оперативни бюра ще получат средно приоритетно запитване за всякакви въпроси, които разследват и в които мъж от азиатски произход е представляван от… как се казваше онази юридическа фирма?
— „Файн, Хайфиц…“ — започна да чете Сали.
— Всички обичайни заподозрени — прекъсна я Кол.
— В крайна сметка ще получиш на бюрото си стотици факсове — каза Сали. — Фирмата е голяма. Много клиенти се нуждаят от помощ при срещата си със закона. Освен това може да е някой от юристите, а не клиент.
— Най-вероятно намесването на голяма вашингтонска юридическа фирма, чиито служители имат приятели от колежа — и в която мечтаят да работят мнозина от Министерството на правосъдието, ще нервира шефовете ни — каза Ник.
— Тъкмо затова постъпвам толкова внимателно. И за да не ги ядосаме, утре ще проверим предчувствието им за готов на убийство бизнес конкурент.
— Да си вдигне ръката всеки, който искрено се вълнува дали шефовете са доволни.
Пак никой не помръдна.
35.
В неделя вечерта Кол отключи вратата на апартамента си и изрита купчината вестници навътре. Въздухът беше плътен и неподвижен.
Той метна шлифера си върху пълния с мръсни дрехи куфар. Пощенската му кутия долу бе претъпкана. Телефонният му секретар отбелязваше девет обаждания. Инспекторът не им обърна внимание и хвърли сакото си към кухненския стол. Не улучи. Остави го на пода. Пльосна се на дивана и затвори очи. В другата стая го очакваше легло. Твърдо. Празно.