— Значи никога не сте се опитвали да…
— Скочих през една маса. Фарън не помръдна. Обаче Монаха — това е…
— Знаем — прекъсна го Кол.
— Монаха ме пльосна на масата, като че бях риба. Ако бяхме сами, щях да разпоря жалкия задник на Фарън. Но той не е обикновен човек — има си армия. Монаха и Ууд. Лорън с нейното ледено сърце, ловък език и опитни ръце. А сега и вие, ченгетата от ФБР.
— Ние не работим за Фарън Сиърс — отвърна Кол.
— Значи имаме нещо общо.
— Постигнатата договореност ви е дала… — започна Кол.
— След като Фарън ти забива нож в гърба, той продължава да натиска, така че да останеш точно там, където иска той.
— Бяхме партньори! — продължи Елмор. — Преди четиринайсет години аз бях на път да стана толкова могъщ, колкото е той! Вярвах му на тоя бивш затворник, вярвах, че като подпиша договор с него да развивам идеите си, и двамата ще станем по-силни. Трябваха му три години, но когато той и бандата му свършиха, целият ми софтуер беше „обновен“ и по този начин имаше „съавтор“ и ставаше „общ“, но запазен изключително за неговите компании, за да бъде купуван и използван по тяхно желание. Единственото, което трябваше да направи, бе да реши да не използва продукта ми. Онова, което притежавах аз, беше част от онова, което притежавахме заедно, така че аз не можех да го продавам без негово разрешение, а имахме изключителен договор с него. После получих предложение за изкупуване на дела ми. Ако откажех, всичките ми продукти загубваха стойността си, тъй като партньорът ми нямаше да ги използва, а не можеше да ги получи никой друг. Даже да се опитах да разкажа за това, копелето ме беше притиснало в ъгъла. Адвокатите ми не можаха да направят нищо: ако скъсах договора с Фарън, целият софтуер, който бях разработвал в продължение на пет години, щеше да бъде смята за „първоначално създаден“ от нашата асоциация. Можех да го произвеждам — но той щеше да притежава половината.
— Този тип ми отряза топките със собствената ми ръка — завърши Елмор. — Струваше ми шест години и девет милиона от собствения ми джоб, не от служебната ми каса, защото тя беше оспорвана „съвместна собственост“.
— Вложили сте много в тази битка — отбеляза Кол.
— Когато се наложи да преместя семейството си в каравана, разбрах, че не си струва да продължавам борбата — отвърна Елмор.
— И сте се договорили.
— Той ме тушира. Имах „правото“ да произвеждам всичко това — ако се откажех от претенциите си и продадях на Фарън на най-ниска цена собствените си разработки. Ако аз печелех пари, печелеше и той. По дяволите, той дори великодушно ми зае два милиона долара за първоначалните разходи на „независимата“ ми компания. Какво друго можех да направя? Да продавам бургери в „Макдоналдс“ ли? Да паразитирам в МБА? Да работя за японците?
— Още ли го мразите? — попита Кол.
— Не можете да разберете, нали? Не ми го е погодил някой непознат. Очаквам това: просто светът е такъв. Но ми го погоди собственият ми партньор, погоди ми го собственият ми приятел. Погоди ми го Фарън.
— Затова искате да го убиете.
— Искам мелба с течен шоколад за десерт, но няма да я изям, защото вреди на здравето ми. Да, искам да го убия.
— Защото е „чернокож кучи син“, затова ли? — попита Ник.
Елмор разпери ръце.
— А как трябваше да го нарека? Може би „ирландски кучи син“? Вие да не сте от полицията, цензурираща свободното слово?
— Съпругата ви заради провала ли ви напусна? — попита Кол.
Елмор извърна поглед.
— Той ме прецака така жестоко, че не можех… Всъщност сигурно преди да дойдете сте чели документите от развода. Знаете, че ме е прецакал и после не можех да я чукам, и после стана грозно. После ме напусна. Няма да се върне, въпреки че… Стига вече. Позволих ви да се поровите в живота ми. Проявих се като добър, оказващ съдействие гражданин.
— Вие сте умен човек — каза Кол. — Градивен. С големи възможности. Измамен. Адски бесен.
— Имате братовчед в мафията — рече Ник.
Елмор поклати глава.
— Вини ли? Вие твърдите, че е в мафията. Веднъж го затворихте за продажба на марихуана в Ню Йорк. Леле! Братовчед ми печели стотинки като не плаща данъци за продадените наркотици, Чичо Сам поддържа същите тези наркотици със субсидии за селското стопанство, а вие се държите така, като че ли Вини е Кръстника. По дяволите, даже да е, не сме разговаряли от осем години.