— Какво искаш?
— Свържи се с Кол, Кажи му… Не, няма да ти давам имена, че да можете да ме намерите. Кажи му да ми остави телефонния си номер и къде работи сега, за да може да му се обади затворникът с белег от нож на челото.
— И защо да го правя?
— Щото знаеш, че не си правя майтап. Щото знаеш един местен бандюга, дето му викат Уоли Бърдет, а ако не го знаеш, питай ченгетата. Предлага ми сделка: дрога срещу крадени коли.
— Агенцията за контрол на наркотиците и местната полиция имат…
— Намери ми номера на Кол, човече. Пак ще те потърся. Ако ми каже, ще предам всичко на теб. Кажи му, че колите идват от Чикаго, а дрогата от Канада, и ако не знаеш, че това е междущатско федерално престъпление, вземи да погледнеш картата.
Никой в района на търговския център не обърна внимание на автомобила, който паркира на зимната утринна улица. Повечето хора бяха на работа, гледаха телевизия или почистваха къщите си. Ванс излезе навън, вдигна предния капак и се заслуша в двигателя. Застана така, че да може да вижда и него, и търговския център.
Единайсет минути по-късно полицейска патрулна кола бавно мина покрай центъра и стоповете й светнаха, когато стигна до телефонните автомати.
„Следващия път ще координират действията си по-зле“ — помисли си Ванс, изчака полицаите да си заминат, затвори капака и потегли.
Във Фарго имаше болница. Ванс позвъни от телефонните автомати пред хирургията.
— Федерално бюро…
— Мина един час, шефе. Намери ли каквото ми трябва?
— Ако дойдеш в…
— Дай ми номера на Кол. Ще му се обадя и ако той ми каже да дойда, двамата с теб ще поработим. Хайде, че ми свършват монетите.
— Днес е трудно да се установи връзка с агент Кол.
— Тогава…
— Почакай! Какво искаше да кажеш за крадените коли?
— Дай ми Кол. Теб не те познавам.
— Агент Кол е прехвърлен извън вашингтонското оперативно бюро.
— Кажи ми каквото те питам. Къде да го открия?
— В момента изпълнява задача, поставена му от централата, и не мога да ти съобщя какъвто и да е телефонен номер.
— Е, мамка му, тогава просто ще трябва да се договоря с теб. Ще те потърся.
Слушалката изщрака в ухото на агента от Фарго. Ванс излезе през входа на спешното отделение преди в паркинга на болницата да влязат един полицейски автомобил и една кола на ФБР.
„Далтън Кол — помисли си Ванс, докато се качваше в колата си. — Агент на ФБР от Вашингтон, който е достатъчно важен, за да обикаля със самолет целия свят.“
Интересен тип.
38.
— Време за улицата — каза Ник, но този понеделник следобед двамата с Кол изобщо не напуснаха секретната квартира и рядко затваряха телефонната слушалка.
Пенсилванският регистрационен номер, който им даде Питър Елмор, принадлежеше на корпорация от Делауер на име „Финикс ентърпрайсиз“.
„Финикс ентърпрайсиз“ беше „компания за връзки с обществеността, охрана, инвестиции и проучвания“, собственост на „Американ инвестърс, инк.“.
„Американ инвестърс, инк.“ бе акционерно дружество, създадено в Гари, Индиана, от двама местни адвокати и лосанджелиска корпорация с пощенска кутия, без други реални авоари, освен една банкова сметка.
Единствен собственик на лосанджелиската корпорация: Джеф Ууд.
Данните в съответните щатски инстанции показваха, че първоначалният капитал на „Финикс“ от 200 000 долара се е превърнал в „корпоративна централа“ на пенсилванско-мерилендската граница и половин милион доларов „договор за охрана“ с нестопанска организация, основана от Фарън Сиърс за съживяване на центъра на Чикаго.
— Мислех си, че Монаха командва горилите — каза Ник.
— Очевидно Ууд също има лична армия — отвърна Кол.
— Значи е възможно той да е човекът, който се е опитвал да купи автоматичното оръжие в Чикаго. Ууд ще забогатее чрез нестопанската организация, в управлението на която помага. Сладка работа. Стига никой да не разбере.
— Мислиш ли, че е подставено лице?
— На кого? — сви рамене Ник.
Кол припряно нареди да установят наблюдение на „корпоративната централа“ на „Финикс“.
Експертният екип, който ровеше из изкормената от огъня къща на Ванс, го свърза с три убийства: на момиче от Уайоминг, на неизвестен мъж, застрелян с пушка край монтанска магистрала, и на учителката му в пети клас. От Сиатъл до Сю Фолс и от Калгари до Карсън Сити детективи от „Убийства“ засипваха командния пункт на ФБР и полицията в Шото с въпроси дали е възможно Ванс да е неизвестният субект, извършил местните им убийства.