40.
„Пистолетът е на хълбока ми… ръката ми е заета с… поща — не я изпускай и…“
— Не го прави! — Мъжът беше едър, мускулест, сакото на костюма му бе разкопчано. — Няма нужда! Ако исках да те убия…
— Това вече го чух.
— Не можем да си свършим работата в коридора. — Мъжът му даде знак да влезе.
Кол не помръдна.
— Не се бой. — Отново му даде знак. Силни ръце, твърд поглед. На петдесет и нещо. — В апартамента ти няма „буболечки“.
— Ти да не си от санитарните власти?
— Имаш късмет, че не съм.
Кол остави куфарчето си до вътрешната стена. Това движение закри дясната му ръка. „Накарай го да свикне с мисълта, че няма да рискуваш.“ После остави пощата и ключовете си на масата.
— Добре — каза мъжът. — С лявата ръка — документите.
— И двамата знаем кой съм — отвърна Кол.
— Животът не е винаги на твоя страна. — Непознатият бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади карта за самоличност, която разтвори с дългогодишна опитност. — П. Дж. Тоукър. Специален агент, ФБР.
Кол се приближи, за да погледне по-добре. Вратата се затвори.
— Ако не е истинска, значи е отлична фалшификация…
— О, истинска е. — Мускулестият тип прехвърли картата в дясната си ръка и повдигна ревера си с лявата. — Също като…
Кол го изрита с коляно в корема.
Едрият мъж изохка, преви се и залитна назад.
Проблесна черна стомана — инспекторът извади „Берета“ и я зареди. Предпазителят вече беше свален и в патронника имаше патрон, готов за стрелба — техника, която понякога наричаха „израелско условие“.
— Не си прави майтап с мен! — Кол насочи пистолета към отворената врата на спалнята. Вътре нямаше никого. — Обърни се! До стената!
— Спокойно, Кол, спокойно! — изхриптя непознатият и се обърна с лице към стената.
Инспекторът заби цевта на пистолета в гърба му.
— Само се опитай да ми покажеш колко си бърз и това ще е последното ти движение.
С бързо опипване Кол откри на десния му хълбок пистолет: „Магнум .357“. Не бе 40-калибровият автоматичен модел, използван от Бюрото, но това не означаваше нищо. Той го плъзна по пода към предната част на стаята. „Вратата не е заключена!“ Продължи да го претърсва и откри белезници, шперцове, отдавна излязъл от масова употреба 25-калибров автоматичен пистолет за глезен, който плъзна към „Магнума“.
— Дръпни се от стената! Закопчай си дясната китка. Сега иди там!
Едрият мъж се подчини на заповедите му. Кол го закопча с ръце зад гърба за стълба на стеничката, която отделяше стаята от кухненския бокс.
— Само да си мръднал! — Инспекторът кимна към спалнята. — Ако имаш някое приятелче…
— Само двамата с теб сме.
— Дано си прав, задник такъв!
— Казвай ми Пи Джей.
Кол отърси от раменете си шлифера, метна шумолящата дреха през вратата на спалнята си и се хвърли след нея като местеше пистолета насам-натам.
Килерът: празен. Банята: празна.
Едрият тип стоеше както го бе оставил. Кол заключи входната врата, взе пистолетите, извади пълнителя от малкия, изпразни патронника.
— Стилът ти ми харесва — рече непознатият, докато Кол изтърсваше патроните и от Магнума — оръжие, с което можеш да убиеш и мечка. — Спести си гнева, това ще ти запази живота.
— Кой си ти, мамка ти?
— П. Дж. Тоукър. Пратил си съобщение за една юридическа фирма.
— Влизането с взлом не е адекватен отговор.
— Прецаквали са те достатъчно и си станал подозрителен. Когато получих съобщението ти, позвъних на някои места. Един от бившите ми помощници работи при теб.
— Трябваше да го научиш да си затваря устата.
— Научих го да защитава справедливостта и да е верен на приятелите си. — Мъжът сви рамене. — Той е добър агент. Опита се да ми помогне да разбера дали съм в състояние да помогна на инспектор Далтън Кол със случая „Файн, Хайфиц и Милър“, свързан с лица от азиатски произход.
— И затова си влязъл в дома ми, без да ме питаш.
— Погледни на масичката за кафе. Взех от техническия отдел детектор за подслушватели. Той показва, че си чист, но за всеки случай ти изключих телефоните. Могат да ти наберат номера и да те включат на запис.
— Кои да ме наберат?
— Ти ще ми кажеш, брат ми. Нещо против да ми свалиш белезниците? Ако исках да те убия…
— Да, да — прекъсна го Кол. — Но хората си променят решенията.