— Снощи…
— Свърших си работата. Снощи се опитаха да ме прекарат и аз им попречих.
— Нито аз, нито Бюрото знаехме, че ви следят — каза висшият служител от ФБР.
— При това абсолютно основателно! — изръмжа съветникът. — Особено след провала на Кол в Монтана…
— Чий провал? — извика Кол.
— Не сме тук, за да си разпределяме вината — отвърна съветникът.
— Естествено, че сме — възрази Кол.
— Проследяването беше основателно и разумно! — каза съветникът. — За наша собствена гаранция! Ами ако основният ни заподозрян се насочи…
— Глупости — прекъсна го инспекторът. — Кога пуснахте маршалите по следите ми? След като пратих запитване за онази юридическа фирма ли?
— Да — въздъхна заместник-началникът на отдела за криминално разследване.
— Вие пазите Йошио Чобей — заяви Кол.
— Не! — изръмжа съветникът.
— Японците са ви накарали да започнете антитръстовото разследване срещу Фарън — продължи Далтън. — Те са дали онази информация на вашите хора в министерството и са подтикнали Конгреса. Накарали са ви да…
Заместник-министърът прочисти гърлото си.
— Гледището ви е погрешно.
— Виждам си даже много добре.
— Но това не е достатъчно — отвърна заместник-министърът. — Нито това министерство, нито който и да е в тази стая не е направил нещо неетично или незаконно срещу господин Фарън Сиърс.
— Ами онова незаконно подслушване? — попита Кол.
— Неупълномощено — поправи го заместник-министърът.
— Но вие носите вода за…
— Компаниите на Фарън Сиърс са били проблем за антитръстовите законодатели и следователи много преди…
— Преди какво? Преди да се появи Якудза ли?
— Проблемът е Фарън Сиърс — отвърна назначеният от президента заместник-министър.
— Какъв проблем? Икономически? Законов? Политически?
— Да — каза заместник-министърът. — И да, адвокати, които представляват различни японски интереси, бяха сред онези, които ни предоставиха доказателства за…
— Адвокатите на корпорацията „Сугамо“ — прекъсна го Кол. — Те произвеждат същите компютърни продукти като Фарън…
— Според мен — продължи заместник-министърът, — те са били сред заинтересованите и ощетени среди, които са съобщили и помогнали…
— Вие — каза инспекторът — никога не сте работили на улицата. Не виждате ли, че са ви подхвърлили информация? Не разбирате ли, че става дума за престъпник, който подлива вода на омразния си съперник?
— Информация, която обаче може да е вярна, да се отнася за действителни престъпления — отбеляза съветникът. — Вие, печените агенти, постоянно хващате хора по подхвърлена информация.
— Колко удобно за вас и политическата ви партия, че японците са ви подхвърлили малко стотинки.
— Никога не повтаряйте това! — каза заместник-министърът.
— И какво ще направите? Ще накарате воините на Чобей да се погрижат за…
— Ти си вън от играта, Кол! — прекъсна го шефът му от ФБР.
— И какво ме е извадило от нея?
— Вие сте прав — отвърна заместник-министърът. — Става дума за нещо повече от антитръстова офанзива. Но японските интереси не бяха единственият ни мотив. Някои американски източници също подкрепиха атаката срещу Фарън Сиърс.
— Какво получавате за това, че насъсквате кучетата срещу Фарън? — попита Кол.
— Удовлетворението да си вършим работата.
— А да не позволя да го убият пък е моята работа — каза Кол. — Да попреча на Якудза да засили влиянието си…
— Ти какъв си бе? — изръмжа съветникът. — Някакъв модерен расист, вдигащ вой до небесата за жълтата опасност ли? „Сугамо“ си е съвсем законна международна…
— Защо тогава Чобей командва парада им?
— Той работи за „Сугамо“, а не обратното — отвърна съветникът. — И след като снощи унищожи прикритието си, прочетох докладите и освен слуховете, че постоянно си вдигал фалшива тревога…
Заместник-министърът вдигна ръка и се обърна към Кол.
— Подозирате ли някой от тези елементи в заговор за убийството на Фарън Сиърс?
— Проклет да съм, ако зная — отвърна инспекторът. — Но имаме връзка.
— Проклет да си, ако си играеш с… — почна съветникът, но един поглед от заместник-министъра го накара да млъкне.