Японецът кимна на бодигарда, който последва Пи Джей до двата стола край вратата, и прибра в джоба си визитката на Кол.
— Навярно бихте ми оказали честта да се присъедините към мен на кафе, чай или нещо по-силно? — инспекторът посочи два стола във фоайето.
— Мочирон — отвърна Чобей. — Йороконде.
И след като Кол не отговори, се усмихна.
— Аха. Вашият японски всъщност е ограничен. Извинявам се. За мен ще е чест да се присъединя към вас.
Чобей рязко закрачи покрай Кол към един от столовете, седна и се усмихна на инспектора, който зае мястото срещу него.
— Ако позволите — каза японецът, — моят шеф — моят работодател — е доста възрастен. Ако е възможно да го… освободите да иде в стаята си и да си почине…
— Тук е Америка — отвърна Кол. — Може да иде където поиска.
Чобей кимна на стареца, който седеше на бюрото в отсрещната част на фоайето. Той се сбогува с жената, която го беше отвела, насочи се към асансьорите и изчезна в облаците.
— Вашият тепподама също може да си върви — каза инспекторът.
— Моят… „куршум“ ли? — попита Чобей. — Извинете, но трябва да поправя вашия японски. Колегата ми е служител от плановия отдел на „Сугамо“.
— Японският ми сигурно наистина е много лош.
Чобей махна с ръка.
— Няма значение. Моят колега може да почака.
Сервитьорката прие поръчката им за кафе. Когато се отдалечи, Кол попита:
— Желаете ли да ви покажа по-официални документи за самоличност?
— Самоличността ви е ясно установена — отвърна японецът.
— Както и вашата.
— Тогава какво може да направи един обикновен вицепрезидент на „Сугамо индъстрис“, за да помогне на прочутото ФБР?
— Всъщност ние може би ще сме в състояние да ви помогнем.
— Аха — рече Чобей. Сервитьорката постави на масата порцеланови чаши и вдигащ пара сребърен кафеник. — И как можете да го направите?
— Имате огромни интереси в американската политика и администрация — както и в търговията — отвърна Кол.
— Би било нелюбезно да не обръщам внимание на културата на страна, която е съюзник и приятел на родината ми. И да не познавам системата, управляваща пазара, в който участва „Сугамо“.
— Не съм тук, за да ви помогна да спечелите пари.
Чобей се усмихна.
— Колко жалко.
— Не съм тук и заради „Сугамо“ — поне не пряко.
— Тогава… пряко — каква работа имаме да вършим двамата?
— Фарън Сиърс.
— Господин Сиърс е най-достойният колега и в двете ни страни. Важен и уважаван бизнесмен в области, в които „Сугамо“ също…
— Много хора го мразят заради дързостта му — прекъсна го Кол.
Чобей сви рамене.
— Защо преследвате Фарън Сиърс из страната?
— Преследвам ли? Не съм сигурен какво искате да кажете с тази дума, но… както сам се изразихте, това е свободна държава и човек може да иде където поиска.
— Казах, че тук е Америка. Не съм казвал, че е свободна.
Чобей отпи от кафето си.
— В Америка има много неща, които харесвам. Пиенето на кафе — евтин и приятен стимулант.
— И законен. Не като някои „възбуждащи опиати“ — прибави Кол. Имаше предвид амфетамините, които Якудза бе превърнала в основен проблем с незаконните наркотици в Япония.
— Харесвам и Елвис Пресли и Мерилин Монро — каза Чобей.
— Падате си по мъртви американци, така ли?
— Понякога едва смъртта ни кара да оценим какво сме имали.
Кол срещна твърдия поглед на кафявите му очи.
— Ами Фарън Сиърс?
— Защо се интересува ФБР? Навярно това е част от американската ви култура, която не разбирам. Необходимо ли е да се посъветвам с някой от адвокатите на компанията ми, за да си изясня нещата?
— Кой би могъл да си помисли, че Йошио Чобей се нуждае от адвокат гай-джин, за да му помага в разговор на чаша кафе?
— Казахте, че ФБР може би ще е в състояние да ми помогне — рече японецът. — Кафето ви беше прекрасно, но времето ми напредва.
— Надявам се да не е напреднало прекалено — подметна Кол. — Отлично е известно, че компаниите на Фарън Сиърс са бизнес конкуренти на „Сугамо“.
— Американски компании контролират петдесет и четири процента от софтуерния бизнес в Япония — отвърна Чобей. — Това означава, че софтуерните компании на господин Сиърс са конкуренти на моята компания дори в нашата страна. Както и IBM, МБА, „Майкрософт“, „Лотус“ и много други. Разбира се, техните президенти никога не са държали клеветнически антияпонски речи.