— Той е отправил предупреждение към страната си за Якудза. Това притеснява ли ви?
— Какво ме притеснява си е моя работа. И на моята организация.
— „Сугамо интернешънъл“ ли имате предвид?
— Фарън Сиърс се опитва да разпространява необосновани отрицателни настроения към страната ми. Финансира политически и икономически групировки, за да поощрява антияпонските настроения. Негов сътрудник и бивш конгресмен лобира срещу нас на Капитолия и изгражда политическа машина, с цел господин Сиърс да може да стане президент или да разполага с марионетно правителство, което да му се подчинява. За човек с моето положение би било безотговорно да пренебрегвам господин Сиърс. Такъв човек не би могъл нито да е плах в оценката на собствените си отговорности, нито глупак при… тяхното упражняване.
— Надявам се, че английският ми е правилен — прибави Чобей с усмивка.
— О, разбрах ви. Всъщност ФБР е загрижено, че конкурентите на господин Сиърс могат да прибегнат до насилие.
— Страната с най-много насилие в света е вашата — отвърна Чобей.
— Затова съм тук. Ако с Фарън се случи нещо, всеки, който го преследва, ще си има неприятности. Всеки, който е негов конкурент. Всеки, който е предупреден. Всеки, както и да се казва той.
— Разбирам. И вашата „помощ“ се изразява в…?
— „Сугамо“ е добре дошла да прави бизнес тук — каза Кол. — Но…
— Какво „но“?
Инспекторът се усмихна. После, след кратка пауза, каза:
— Надявам се, че съм се изяснил.
— Всички имаме своите надежди — поклати глава Чобей. — Значи вие сте прочутите агенти. Във филмите изглеждате много по-едри и силни.
— И в реалния живот сме достатъчно яки.
— Супер — измърмори японецът.
— Домо. — Кол се изправи. — Кафето е за ваша сметка.
— Супер — засмя се Чобей.
Докато излизаше през въртящата се врата, следван от Пи Джей, инспекторът чу заглъхващия смях на Чобей и потретеното от него „Супер“.
— Кол — каза П. Дж. Тоукър, докато бързаха по Пето авеню, — дано разбираш какво правиш. Сега Чобей знае, че знаем за него. Знае, че го наблюдаваме, че наблюдаваме „Сугамо“. Така е десет пъти по-трудно да хванем и него, и Якудза.
— Е, досега имаме късмет — отвърна Кол.
— Може ли да прослушам записа?
— Някой ден.
Качиха се в колата на Бюрото.
— Доколко е сигурна информацията ти за онзи склад в Лос Анджелис? — попита Кол, когато автомобилът наду клаксона си и се запровира сред уличното движение.
— Бихме могли да получим заповед за обиск — отвърна Пи Джей. — Стига прокурорът да обещае на съдията първородния си син.
— Разполагаме с три часа заради часовата разлика със Западното крайбрежие. Ще уредя заповед. До полунощ можеш да стигнеш до Лос Анджелис, за да я изпълниш.
— Нахлуването в склад, част от който наема „Сугамо индъстрис“, е голям риск — каза Пи Джей. — Дипломатите и Петият етаж в Министерството на правосъдието… Ако не открием муниции и амфетамини от Мексико…
— „Сугамо“ няма да подадат оплакване — прекъсна го Кол. — Ако го направят, ще попаднат под прицела на общественото внимание. Чобей не иска това — нито пък онези в компанията, които все още действат законно… Чуй ме, Пи Джей. Тази операция е сериозна, разбираш ли?
Двамата помълчаха известно време, после Тоукър каза:
— Май искаш не само аз, но и някой друг да разбере, че има нови правила.
Кол нареди на шофьора да включи сигналните светлини и сирената, но това почти не ускори напредването на автомобила към летището.
— От сега нататък — каза инспекторът, — докато пак не ме понижат в специален агент, с всички сили разследвай всичко свързано с Якудза и особено с Чобей. Ако искаш нещо — каквото и да е, набери номера, който ти дадох, и ще го получиш. Единственото правило е резултатите от разследването ти да минават първо през мен.
— За какво говорихте, по дяволите? — прошепна Пи Джей.
— За кино — отвърна Кол.
44.
Кол се върна във Вашингтон със самолета в осем. Качи се на задната седалка на очакващия го автомобил на Бюрото и измърмори:
— До свети Валентин остават осем дни.
— А… да, сър — отвърна шофьорът. Имаше заповед да посрещне инспектора, да прави каквото му се казва и да не задава въпроси.