— Не знам много за личния ти живот.
Тя протегна ръце с длани към тавана.
— Добре ми е тук.
— Имаш нов апартамент.
— Пълен с кашони…
— Пълни с неща без значение.
— С хубави спомени — каза тя. — Какво да се прави?
— Мислех си, че аз съм онзи, който знае да задава въпроси.
— Просто ти трябва практика.
— Ти да не си специалистка?
Лорън сви рамене.
— Баща ми беше нещо като ченге.
— От кои?
— От задниците. Така по-лесно го забравих.
— Не би направила такова нещо — рече Кол.
Лорън сви рамене.
— Наречи го отстъпление. Оставих го да си гледа живота, а той направи каквото можа за моя.
— Не звучи толкова зле.
— Колко е зле зависи откъде започнеш. Него вече го няма — оставих го да почива в мир. Какви са тези въпроси, които постоянно ти задават? И какъв е отговорът, който искаш да получиш от мен?
— За чикагския проект на Фарън. Купил е цяло гето.
— Не е цяло гето. Само седем квартала — без да броим училищата, няколко обществени сгради и един обществен парк.
— И какво иска?
— Да премахне бедността. Притежава земя, на която живеят хиляда и сто възрастни. Прави наемателите си „инвестиционни партньори“. Могат да купят домовете си от него. Повечето нямат работа, затова той строи точно насред тяхната мъртва зона компютърна фабрика. Собственост на служителите в нея и управлявана от негова компания. Необходима е опитна и образована работна ръка. Всички служители трябва да са „инвестиционни партньори“ — което означава, че трябва да живеят в района. „Инвестиционните партньори“ могат да се запишат във вечерното училище и в образователните програми, които е организирал в местното училище. Според нас ще са нужни три години, за да обучим средния местен жител: четене, писане, компютри, администрация, право, логика, философия, история, здравеопазване, потребителски умения. Трябва много учене, но ако не издържат изпитите, няма да могат да постъпят на работа. Бъдещето им зависи от самите тях и е постижимо за тях.
— С малко помощ от Фарън.
— Ние притежаваме целия бизнес в района. Хората, които искат да започнат нещо сами, трябва просто да подадат молба, да разработят проект и да имат парите — които нашата кредитна каса ще им заеме. И разбира се, да са „инвестиционни партньори“.
— И да живеят в гетото.
— Жителството им датира отпреди Фарън да обяви плана си. Не се позволява политически опортюнизъм. Никакви невидими собственици на земя или шефове. Фарън е организирал медицински програми, юридически съвети, групи за подобряване на жилищните условия за старите сгради…
— Тоест свои собствени ченгета.
— Местни жители, обучени от нас, подпомагани от хората от охраната ни, които се движат заедно с чикагската полиция и са назначени за помощник-шерифи в окръг Кук: обществена полиция, контролирана чрез местно участие. Получават заплатите си от наемите или от изплащането на ипотеките. Край на външните окупационни сили. Край на архаичната история на Черните пантери.
— Хора с оръжие, верни само на…
Лорън поклати глава.
— Какъв е проблемът?
— Притесняват ме хората с оръжие.
— Те са уважавани професионалисти от уважавана фирма, която наемаме. Там са, за да пазят реда, като всички други ченгета. Когато си сложиш значка, ти ставаш служител на реда, а не ангел на справедливостта.
— С всичко това Фарън трябва да си е създал много врагове.
— Машината се опитва да си покаже зъбите, освен това ги тревожи разместването на силите, но по принцип кой би мразил човек, който влага милиардите си в бизнеса в който и да е град?
— Онзи уличен проповедник например. Монаха успя ли вече да го открие?
Тя се усмихна.
— Какво друго имаш наум тази вечер?
— Лейбовиц. Знаеш ли какво прави?
— Пази ни от федералните власти. Конкурентно законодателство. Технически въпроси. Координиране на кръстонос… на нашето Движение, работа с важни политици. Защо?
— Чух, че го обвиняват в антияпонски прояви.
— Кого? — попита тя. — Лейбовиц или Фарън.
— Къде свършват нечии планове и започват амбициите на друг?
— Лейбовиц няма да прекара Фарън — отвърна Лорън.
— Значи всичко, което прави…
— Не ме питай за всичко. Зная само каквото ми казват. Този въпрос решава Фарън. Всички ние сме свободно въртящи се планети около неговото слънце.