— Не позволявайте на никого да ви затвори. Независимо дали в затворническа килия с решетки, или само с думи — да те затворят значи да си в ковчег. И следващия път, когато някой ви каже, че да преуспявате или да сте умни означава да сте бели, знайте, че се опитват да ви затворят. Те не са ваши братя и сестри, те са задници. И осират всичко около вас.
Зад кулисите директорът изсъска:
— Правим всичко, за да се опитаме да ги накараме да не приказват така, после идва той и…
— Може би тази грубост ще им помогне да го разберат правилно — отвърна Монаха.
— Я стига си ни учил какво да правим! — извика глас от публиката. — Ти не си от нас!
Почти минута Фарън остана мълчалив под яростните им погледи. После се изправи и се качи на подиума. Обърна се към залата.
— Вярно е.
Микрофонът иззвънтя, когато го остави на катедрата. После взе чашата и изля водата на пода.
— Какво… — заекна директорът.
Фарън строши чашата с дясната си ръка и сряза лявата си длан с назъбеното стъкло.
Сред публиката се разнесоха писъци. Десетки деца наскачаха от столовете си. Стомахът на Сали се сви.
Фарън протегна кървавата си длан към тълпата. По китката му се процеждаше тъмночервена струйка, която капеше по сцената.
— Тази кръв тече и във вашите вени!
Публиката затрепери в мълчание.
— Свързва ни нашата кръв. Колкото и уникални, и различни да сме, бели, чернокожи, китайци, мъже, жени, млади и стари, кръвта ни е една и съща, изглежда по един и същи начин, действа по един и същи начин, нуждае се от едни и същи неща.
Всички в залата се бяха втренчили в тъмночервената струя, която капеше ли, капеше по сцената.
— Как може който и да е мъж да говори вместо друг мъж? Вместо друга жена? Който и да е чернокож да говори вместо мексиканец или ирландец? Аз не мога да говоря вместо вас, а да говоря пред вас е арогантна власт. Но кръвта ни е една и съща и ние можем, и трябва да говорим помежду си. Аз не мога да ви казвам какво да правите. Просто ви излагам нещо, което вие вече знаете, така че да го видите с други очи. Америка е наша страна, но ако сте чернокожи — а повечето от вас са такива…
Тълпата се разсмя — нервно, с погледи, впити в капещата кръв.
— … на вас ви е по-трудно да живеете в нея и да ходите където искате, отколкото на някой русокос швед. Това не е честно, не е справедливо, но е самата истина — или греша?
— Не! — изпя хор от гласове.
— Няма нужда да ви обяснявам за расизма. Вече ги няма тоалетните „Само за бели“ от времето, когато бях момче, но само се разходете по която и да е улица в Джорджтаун някоя лятна нощ, и ще почувствате, ще чуете и ще видите какво е расизмът!
— Да! — извикаха десетки младежи в залата.
— Но знаете ли от какво най-вече умират чернокожите младежи днес? От оръжие и от СПИН. Които не идват само от белите хора. Идват и от нас. И ако обвиняваме за тях единствено белите, все едно че казваме: „Ние сме просто бедни невежи чернилки — винаги жертви и никога победители“.
Публиката мълчеше.
— Никога няма да престана да мразя расизма, който съм виждал и от който съм страдал в тази страна. Никога няма да забравя ужасите, които са изживявали и днес продължават да изживяват хората заради цвета на кожата си. Никога няма да забравя омразата си, защото ако го направя, значи съм се предал на злото, породило тази омраза. А докато тази кръв тече във вените ми, аз никога няма да се предам!
Публиката изрева.
— Но… съм научил нещо от хора, които са били по-умни от мен и са платили за тази мъдрост с живота си. Трябва да престанем да позволяваме на расистите да ни карат да мислим като тях. Доктор Кинг го знаеше. Малкълм го знаеше. Вие също го знаете. Нямаме друг избор. Ако прегърнем расизма, расизмът ще ни задуши. Ако забравим цвета на кръвта си, ще загубим своята кръв. Ако мразим или не уважаваме нещо или някого, като го наричаме „мръсен бял“, „гаден китаец“ или „макаронаджия“, ние просто татуираме на челото си „негро“. Ако с всички сили не използваме всички налични ползотворни средства, ние просто не признаваме какви сме всъщност. Ако позволим на расистите да ни определят, те ще ни победят. А ако днес ни победят, някогашните времена, когато дърветата по Мисисипи са натежавали от ужасен плод, ще са нищо в сравнение с ада, който ще настъпи.
Той се обърна с гръб към публиката и понечи да слезе от сцената. Някой плесна с ръце, присъединиха се и други.