— И ти не можеш да ми помогнеш — промълви Ник.
— Прав си. Светът ще продължава да те преследва… да стреля по теб и да те наранява. Не се крий — от тях, от конете, които се дърпат на стотици различни страни вътре в теб. Алкохолът няма да те скрие, няма да ти помогне и криенето от призраците. Всички сме луди, всички се страхуваме. Понякога всички се правим, че не е така. Номерът е да го знаеш и да продължаваш напред.
Ник Шърман премигна, обърна се и огледа странната стая, в която невидими слънчеви лъчи се преливаха в пъстри багри. По бузите му се стичаха сълзи.
— Цял живот съм работил, за да стигна дотук — каза той, — за да съм в състояние да направя нещо толкова важно… за да съм в състояние да го преодолея, да се домъкна тук и… наистина да се измъкна от това, за да не съм… — Той поклати глава. — Няма къде да ида, нищо не ми остана.
Фарън се прицели между очите му…
Ник се дръпна.
А Фарън се усмихна.
— Но се дръпна, нали?
Извади пълнителя и изпразни патронника. Патронът изтрака на дървения под. Фарън го вдигна, претегли го в ръка, после го прибра в джоба си. Върна пълнителя в пистолета, бръкна под сакото на Ник и постави оръжието в кобура му.
— Щом не ти е останало нищо — каза Фарън, — трябва да започнеш отначало.
48.
Още щом влезе в хотелската стая в Чикаго, Шери разбра, че сеансът няма да е лесен.
Мъжът гледаше през прозореца към кървавото небе, вместо да обърне внимание на стоката, която беше купил.
— Миличък — каза тя, — тук съм. Навън няма нищо друго, освен здрач.
— Знаеш ли кой ден сме днес? — попита той, без да се обръща.
— Миличък, ако веднага не се захванем за работа, слънцето ще залезе и пак ще изгрее, и повярвай ми, сладур, ще дойде четвъртък. В момента просто си губим времето.
— След една седмица ще бъде свети Валентин — усмихна се той.
— Хей, готин, ако искаш среща за свети Валентин, трябва да ми платиш предварително. Шери е търсено маце, картичките, цветята и бонбоните са нещо много мило, но мангизите цялата ме карат да пламвам.
— Заключи вратата, моля те.
Шери обели очи, но сложи веригата, пусна старомодното резе и каза на клиента си:
— Не се тревожи. На ченгетата от моралната полиция ще им трябват поне двайсет минути да разбият тази врата. Ще имаме много време.
— Времето е абсолютно на моя страна.
— Да, нали си плащаш за времето и… сладурче, кво е това на масата? Пишеща машина ли е?
— Това е миникомпютър, лаптоп.
— Ммм, какъв е загладен — като капут. — Клиентът не се засмя, ама на кой ли му пукаше. — И като стана дума, всички трябва да използват предпазни средства. Не че правя проблем от това, ама току-що се запознаваме. Може би след още една-две срещи спокойно ще ми го слагаш, ама сега, сигурното си е сигурно, нали така?
— Точно такъв е и моят принцип.
— Адски вярно… миличък… ама какво си направил, по дяволите! Закопчал си това нещо с белезници за масата! Да не си мислиш, че може да избяга!
Най-после той се обърна.
— Човек никога не знае.
— Откъде го взе?
— От един търговски център. В търговските центрове можеш да си купиш много, много неща.
— Като си приказваме за купуване, чантичката ми е ей там.
— Да, видях, че я носиш, когато пристигна и паркира колата си, а после излезе да работиш на улицата. — Той се приближи към нея. Усмихна се. — Харесвам обеците ти — големи, лъскави, златни. Хващат окото.
— Откъде познаваш Кармен? Излизал ли си с нея?
— Не, тя е прекалено ниска за мен. Но видях, че приказваш с нея, и когато зави в пряката, й платих пет долара да ми каже името ти.
Шери отстъпи, за да го огледа отново, очи в очи.
— Тя наистина ли ти каза, че ще направя каквото поискаш?
— За пет долара Кармен ще каже всичко.
— Мамка му, прав си. Ама само за да сме наясно, не искам никакви гадости. Освен ако не си платиш де.
— Имам достатъчно мангизи. Ти също.
— Какво искаш да кажеш?
— Имала си натоварен ден.
— Знаеш ли моя мениджър Маджик, онзи, дето е свързан с мафията? Бил си из града, чувал си за него…
— Не съм оттук.
— Да де, колата ти е с някакъв каубойски номер.
— Уисконсин не е каубойски щат. Намира се на изток оттук.
— Няма значение. Та моят човек, Маджик, не обича да си играят с него.
— Не е минавал да прибере доходите ти за… колко… два сеанса?