Выбрать главу

Без да каже нищо, агентката излезе.

— Монаха е мъртъв. — Гласът на Фарън привлече всички очи към него. Усмивката, която отправи на Лорън, бе нежна, тъжна. — След теб той беше най-старият ми приятел. Ти знаеш, че смятам живота и смъртта просто за промени. Трябва да ценим онова, което имаме, докато го имаме и…

— Но ти не си мъртъв, нали? — прекъсна го Лорън. — Щом искаш да цениш смъртта, заповядай. Питай Монаха как се чувства.

— Когато имах тази възможност, го правех. А той се радваше, че най-после живее.

— И каза ли ти „О, благодаря“? — изръмжа Лорън.

Ууд постави ръка на рамото й.

— Виж, Лор, всичко е…

— Не е наред!

— Не, не е — съгласи се Фарън. — Съвсем не е наред. Иска ми се Монаха да беше имал повече време тук. Липсва ми, мъчно ми е за него. Но моята скръб не може да му помогне и трябва да се справя с нея, а не да я оправдавам.

— Колко удобно! — Лорън потъна на стола си. — Откажи се! От всичко това! Монаха е мъртъв, защото ние с теб дойдохме тук и… Откажи се! Върни се в Калифорния. Остави… Откажи се.

— Не мога — отвърна Фарън. — Вече е прекалено късно.

Гневът на Лорън сякаш се стопи и тя тъжно каза:

— Сигурно си прав. Вече е прекалено късно. Дяволски късно.

Сали се върна. Лицето й бе твърдо, очите й бяха широко отворени. Кимна на Кол да излезе, но той сякаш не я видя.

— Каквото и да се случи — каза инспекторът, — не разкривайте нищо от онова, което научихте тук и което ще научите за смъртта на Монаха. На никого. Нито на сътрудниците си, нито на семействата си, нито на пресата.

— Нямате право да суспендирате Първата поправка — каза Лейбовиц.

— Словото е свободно само ако не причинява съзнателна, неоправдана, безразсъдна и злонамерена вреда — отвърна Кол. — В противен случай всички ние отговаряме за онова, което правим и говорим.

— Можете да извикате в препълнен театър, че има пожар, само ако има пожар — възрази адвокатът.

Сали се облегна на вратата и затвори очи.

— Това тук не е театър, господин адвокат. Това е разследване на убийство от федерална компетенция. Сигурен съм, че можете да ни информирате какви са санкциите за спъване на криминално разследване и за възпрепятстване на правосъдието.

— Нямате желание да се срещнете с мен в съдебната зала, нали? — попита Лейбовиц.

— Прав сте — каза Кол и стана. — Победата ще е прекалено лесна.

После отиде при Сали.

— Кърт Ванс току-що е накълцал някаква жена в Чикаго — прошепна в ухото му тя.

52.

Жълта лента обграждаше стаята, в която беше убит Монаха. Вътре специалисти сваляха отпечатъци и правеха снимки. На горния етаж Ник и Кол чакаха с отворени бележници. Сали се занимаваше с касетофона.

Първо влезе Джон Лейбовиц, юристът. Датчикът на касетофона показваше, че разпитът му е започнал в 21:47 ч. на 7 февруари, сряда.

— Би трябвало да ви благодаря — каза той на Кол. — Фарън също. Вие прекратихте всички антитръстови постъпки, които Министерството на правосъдието предприе срещу нас.

— Защо мислите така? — попита инспекторът.

— Вашата секретна операция поставя вас, агент от ФБР — подопечна на министерството институция — до мен, съветник на Фарън и други, по време, в което се занимавах с дела, защитени от правото на клиента на поверителност. Фактът, че сте били с мен под фалшива самоличност, нарушава това право и всеки съд би отхвърлил претенциите на министерството към мен и клиента ми.

Лейбовиц се усмихна.

— Не бихме могли да работим заедно по-добре, даже предварително да го бях планирал. Щом шефовете ви осъзнаят как са се прекарали, ще изпуснат куфарчетата си и ще се втурнат да се крият.

Касетофонът записа единайсет секунди мълчание.

— Тук сме по повод на убийство — каза Ник.

— Не се признавам за виновен — отвърна Лейбовиц. — И ако смятате, че съм заподозрян в престъпление, имам право на адвокат.

— Защо да ви смятаме за заподозрян? — попита детективът.

— Не ме обиждайте с такива примамки.

— Какво се е случило според вас? — попита Кол.

— Няма да коментирам — отвърна Лейбовиц.

Кол започна направо.

— През миналата година сте прехвърлили деветдесет и четири хиляди долара от политическото движение на Фарън в безотчетна сметка за…

— Нашата финансова информация е поверителна!

— Можем да издействаме заповед за проверка — каза Ник.