— История е, дето откършва ръце, може да си сигурен в това — възрази Джинкс. — Като се измъкна от всичко това, веднага ще се погрижа да не ми се налага да моля някой друг да ми чопли носа или бърше задника.
— Ако е реален, няма да останеш само без ръце — рекох. — Ще си мъртва.
— А това още по-малко ми се харесва — отвърна Джинкс.
— Повтарям ти — настоя Тери. — Няма никакъв Скунк.
— Много хора вярват, че го има — намеси се мама. — Слушала съм за него през целия си живот.
— Виждали ли сте го, г-жо Уилсън? — попита Тери.
— Ами, не. Но познавам хора, които казват, че са го виждали.
— Има и такива, които са ми казвали, при това доста убедено, че са виждали змии, които са си захапали опашката със зъби и се търкалят надолу по хълма като кълбо или други, които могат да изсучат всичкото мляко на някоя крава, но при всичките ми уважения, мадам, аз не им вярвам.
— Не съм от тези, дето вярват, че змиите могат да го правят — подчерта Джинкс. — Но вярвам в Скунк.
— Ето какво — рекох. — Има ли го, няма ли го Скунк, ние трябва да се върнем за парите и праха. Един човек е бил убит заради тия пари и натъпкан в плитък гроб, а в къщата на преподобния има и още един мъртвец. Стигнали сме дотук, казвам ви, че парите ни трябват, а на Мей Лин дължим поне мъничко заради това, че е начертала картата, която намерихме, и за това, че ни е била приятелка.
— Не знам дали искам да правите това, деца — обади се мама.
— Отново не искам да ви обидя, г-жо Уилсън, но наистина нямате думата — подчерта Тери. — Не сте се месили на Сю Елън през всичкото това време досега, нима сега искате да ѝ казвате какво да прави? Радвам сте, че се завърнахте оттам, накъдето бяхте тръгнали, но сега решенията са наши.
— Прав е, мамо — подкрепих го, преди тя да успее да отговори. — Нямаш думата за това. Ти тръгна с нас, не е обратното.
— Май е така — съгласи се тя.
Звучеше по същия начин, както когато си беше в леглото и се наливаше с еликсира си за всяка болка. Мразех това състояние. Малко повече я харесвах откъм борбената ѝ страна. Това обаче не променяше факта, че Тери беше прав. Тя не можеше да взима решение вместо нас.
Погледнах към преподобния Джой. Сякаш бе заспал.
— Добре тогава — рекох. — Връщаме се за парите и праха. Но ето какво ще ви кажа — не бива да отиваме всички. Някой трябва да остане на сала, а другата причина е, че не искам да ви влача всички през гората. Пък и преподобния ще трябва да го носим дотам или да го влачим с въже, така че не става. Ако ще го правим, ще се наложи да се промъкваме тайно.
— Направо ме убеди — извика Джинкс откъм задната част на сала. — Аз ще остана. Който иска, може да върви където си ще. Аз, майка ти и преподобният ще останем на сала, а ти и Тери тръгвайте.
Не след дълго водата стана по-дълбока и нямаше нужда от прътовете. Имахме руля, а ние с Тери клекнахме от двете страни на сала и загребахме с веслата. Салът се движеше бързо и не забелязахме подходящо място да спрем за по-дълго. Накрая едва различихме една плитчина, която изникна насред реката. Оставихме течението на реката да отнесе сала нататък.
Тери взе едно от греблата, заби тесния край в мекия, влажен пясък, натисна го силно надолу и завърза въжето за него. Преподобният Джой все така не бе на себе си, мама седеше прегърнала го с ръка през раменете, а той продължаваше да държи пистолета. Можеше и да му се струва, че е някъде на Марс и някакъв октопод с девет очи разресва косата му.
— Дайте ми пистолета — казах му.
Трябваше да го повторя няколко пъти, преди той да вдигне поглед към мен.
— Пистолетът на полицай Сай е у вас — рекох. — Може да ми потрябва.
Преподобният Джой се сгромоляса обратно от Марс, но гласът му сякаш идеше някъде много отдалеч.
— Не натворихме ли достатъчно?
— Всичко е наред, Джак — рече мама. — Дай ѝ пистолета. Просто за защита.
На него му отне време да осъзнае, че го държи, а още повече да се реши да ми го даде, но все пак го стори. Беше малък и аз го сложих в дълбокия си джоб на гащеризона. Преподобният клюмна глава, сякаш тежестта бе непосилна за него.
— Нека добрият Бог е с вас — каза той.
— Доста път ни чака назад — рекох аз. — По-дълго е да вървим, отколкото да се спуснем със сала дотук. Ще се е съмнало, преди да тръгнем обратно. Ще се опитаме да донесем храна, ако можем да я вземем. Вие трябва единствено да чакате. Джинкс, ако не се върнем до утре вечер, трябва да потегляте.
— Добре — рече Джинкс.
— Можеше поне да изпиташ известни колебания — отбеляза Тери.
— Разпознавам добрия план, като го чуя — отвърна Джинкс.