— Не съм оправяла тук напоследък.
„От зората на Сътворението“ помислих си.
— Преди да нацепите дървата, мисля, че трябва да ми помогнете да оправя нещата тук. Като свършите, ще се погрижа да ви нахраня.
— Да оправим нещата? — повтори Джинкс.
Старицата я огледа.
— Когато бях дете, семейството ми си имаше свои негри. Даваха ми една да си играя. Напомняш ми на нея.
— На колко си била тогава, на сто години ли? — попита Джинкс.
— На четири-пет — отвърна старицата. — Загубила съм представа за годините си, но съм почти на осемдесет. И като си толкова нахална, трябва да знаеш, че онова малко момиче, което ми даваха, взе да мисли, че може да е сред ония привърженици на Линкълн. Двете влязохме в стълкновение и баща ми я продаде на една пътуваща къща на греха.
— На какво? — попита Джинкс.
— Направиха я курва — отвърна старицата.
— Сигурно е изпитала облекчение — рече Джинкс.
— Просто се захващайте за работа — прекъсна я старицата.
21
Щом започнахме да чистим, старицата седна в един люлеещ се стол и постави пищова в скута си. Бе доста далеч от нас, за да успее да го вдигне достатъчно бързо.
— Да не ви се прииска да изхвърлите нещо ценно — рече тя.
— И какво ще е то? — попита Джинкс.
Май бе твърдо решила да я застрелят.
— Каквото и да е, малка устатнице — рече старицата.
— Джинкс, помогни ми да изправим масата — казах с надеждата разговорът да вземе друга насока.
Изправихме масата, подредихме столовете, донесохме метла и пометохме счупените чинии. Всичко бе потънало в прах и имаше достатъчно да препишеш Библията от времето на крал Джеймс с пръста си при малко повече старание и всеотдайност.
Реших, че вътре се е водила битка и които и да са били сбилите се, те сериозно са се занимавали с това. Навсякъде бяха разхвърляни всякакви неща, имаше дори и изсъхнали лайна по пода. От тежкия слой прах и изсъхналите лайна бе лесно да се разбере, че битката се е водила доста отдавна и нещата са били оставени както са си.
Над камината висеше рафт само на един гвоздей. На стената до огнището бяха подпрени брадва и секира. В камината имаше метален прът и той минаваше от едната до другата страна, а на него бе окачено голямо черно котле. Под него гореше слаб огън. Видях къде старицата бе насякла част от мебелите за огрев.
Докато чистехме, я наблюдавах с крайчеца на окото си, а с другото — брадвата и секирата. Не исках да добавя и убийство към престъпните си деяния, но още повече не ми се щеше да бъда убита, което си помислих, че може и да влиза в плана.
Старицата посочи една метла на Джинкс, тя я взе и отиде да мете. Бабата отвори вратата, така че да може да измете праха и всичко останало навън. Беше стара метла, саморъчно направена от леко изкривена пръчка, връв и слама. Представих си, че вероятно я яха из стаята по пълнолуние.
Това продължи известно време. Чистенето, де. Чудех се какво става с мама и Тери и получих отговор на въпросите си, когато почти бяхме оправили мястото.
Мама, която не ме бе послушала да стои там, където е, и да не тръгва без нас, застана до отворената врата точно когато Джинкс измиташе някакъв боклук навън. Подаде хубавата си глава вътре. Когато го стори, старицата опря пищова до носа ѝ и вместо поздрав рече:
— Хайде, влизай. Има много работа.
Мама погледна оръжието и старата жена, после Джинкс, която държеше метлата, след това — мен. Тъкмо бях приключила с оправянето на всички столове и седях, изплезила език.
— Не ме послуша, нали? — рекох ѝ.
— Обхвана ме тревога — отвърна мама.
— Аз пък съм хванала оръжие — рече старицата. — Влизай в къщата.
Мама влезе и се залови веднага за работа. Старицата седна отново в люлеещия се стол и се заклати напред-назад с насочен към нас пистолет.
Успях да се приближа до мама и да я попитам:
— Къде е Тери?
— Долу при реката — отвърна тя. — Реших, че нищо няма да му се случи, докато ви намеря.
— Казах ти да стоиш там — рекох ѝ.
— Можеш да ми казваш каквото желаеш — отвърна тя, — а аз мога да постъпвам както аз искам.
— Млъквайте всички — обади се старицата.
Ние измихме чиниите и оправихме двете стаи в къщата. Тогава старицата ни накара да излезем навън с насочен в гърба ни пищов и стигнахме до куп дърва. Имаше и брадва с ръждясало острие, забита в един пън, както и разпръснати подпалки наоколо. Някои от цепениците бяха разцепени на две, но повечето бяха големи дървета, още с клони по тях. Можеше да се види къде са били дялани тук-там. До дънера имаше дървена количка, а покрай нея беше обрасло с трева.