Навън се насочих към колата, но после размислих и тръгнах пеша по Трето авеню към ъгъла на улицата. Претърсването на мрачните дупки, които се намираха наоколо, щеше да ми отнеме цяла седмица и не бях в настроение да върша тази работа.
На ъгъла имаше една сладкарница, чийто интериор едва се виждаше от петната от мухи по витрината. Но въпреки цялата си мръсотия тя служеше като място, в което се събираха хората от околността.
Пред нея се мотаеха трима пънкари, облечени в ярки спортни костюми. Явно нямаха какво да правят и се забавляваха, като пускаха мръсни шеги по адрес на минаващите момичета. Една чевръста блондинка се обърна и фрасна един от тях по устата, като получи ботуш под опашката вместо отговор. Този път момичето си тръгна.
Пресякох улицата и тръгнах към момчето, което се държеше за устата и се опитваше да изтрие червената струйка под устните си. Разкопчах якето си така, че ремъкът на кобура ми можеше да се види за секунда. Те разбраха, че нося желязо, и ме загледаха така, сякаш бях бог на тийнейджърите. Момчето дори забрави да търка лицето си. Чудно местенце за живот.
— Тук някъде живее една червенокоса сладурана. Знаете ли как мога да я намеря?
Единият от тях се почувства истински важен и ми намигна като мъж на мъж.
— Да, беше наела стая в бордея на старата госпожа Портър — кимна той с глава към дъното на улицата, — но не си губете времето. Тази кучка вчера я прегази кола. Всички вестници поместиха снимката й на първа страница.
— Не думай. Много зле!
Той ме хвана под ръка и ме погледна разбиращо.
— Слушай, готин, тя не беше много добра. Ако ти трябва истинска жена, иди на Двайсет и трета и…
— Друг път, приятел. След като съм тук, ще потърся в този район — прекъснах го аз и му пъхнах една зелена в ръката. — Почерпи момчетата по една бира.
Тръгнах си, като се надявах, че ще се удавят в нея.
Марта Портър се оказа пълна жена на около шейсет години. Носеше дрехи, които отговаряха на нейната възраст, и въпреки това напираше в някои места. Къдриците, които не бяха прибрани в кока, се бяха пръснали по лицето и по шията й. Отгоре на това държеше в ръката си метла, която беше готова да използва като сопа.
— Търсите стая или момиче? — попита тя.
Оставих десетачката да говори вместо мен:
— Вече видях момичето. Сега искам да видя стаята.
Съвсем предвидливо тя взе първо парите.
— Защо?
— Защото е откраднала доста мангизи и някои важни документи от мястото, където за последен път е работила, и трябва да ги намеря.
Отвърна ми с безразлично подсмърчане.
— О, ти си просто хрътка. Добре де, документите може и да са тук, но няма да намериш никакви мангизи. Тя пристигна тук с каквото имаше на гърба си и два кинта в бележника. Взех двата кинта за наема на стаята. Не съм получавала повече от нея.
— Откъде идваше?
— Не знам и не съм я питала. Имаше два кинта и точно толкова струваше стаята. Предварително, защото нямаше никакъв багаж.
— Знаете ли името й?
— Кога ще пораснеш, мистър. За какво ми е потрябвало името й? Може и да е било Смит. Ако искаш да видиш стаята, тя е последната на втория етаж. Дори не съм влизала там, откакто бе убита. Веднага щом видях фотографията й във вестниците, разбрах, че някой ще почне да се навърта наоколо.
Метлата се превърна обратно в метла и аз се качих по стълбата. На площадката имаше само една врата и аз влязох вътре, след това я затворих след себе си.
Винаги съм смятал, че момичетата обичат реда, дори и да живеят във варел. Беше сигурно обаче, че който и да е претърсвал стаята, не беше момиче. Леглото бе изтърбушено и всичко се въргаляше по земята. Чекмеджетата от скрина бяха измъкнати и лежаха на пода, където някой ги беше използвал като стълба, за да надзърне в нишата точно под тавана. Дори линолеумът беше разкъсан, а тапетите — съдрани. О, паднала е чудна изследователска работа. Имали са много време. Сигурно са имали много време, защото е трябвало да бъдат много тихи, иначе младото слонче с метлата е щяло да се качи тук, и квартирата нямаше да изглежда така, ако бяха бързали.
По дяволите, каква бъркотия! Каквото и да е причинило погрома, то очевидно не е било намерено, защото дори след като са претърсили всички явни скривалища, те бяха потрошили всичко останало, включително и мишата дупка в ъгъла.
Подритвах боклука по пода, но нямаше много неща за гледане. Стари списания, няколко вестника, бельо и украшения, които явно са били в чекмеджетата. Това, което преди е било палто, лежеше съдрано на ивици — всичките му шевове бяха разпрани. Върху всичко лежеше слой пудра, която излъчваше аромата на евтин парфюм.