Когато Артър Бърин-Гроутин влезе в стаята, аз се изправих. Независимо дали искаш, или не, има хора, пред които неволно се прекланяш. Той беше един от тях. Беше стар човек наистина, но годините не бяха оказали голямо влияние върху външния му вид. Раменете му не бяха приведени и очите му блестяха като на жребец. Предположих, че е висок около шест фута, но можеше и да е по-нисък. Буйни побелели коси украсяваха главата му, така че може би те добавяха няколко инча към ръста му.
— Мистър Бърин-Гроутин? — попитах аз.
— Добро утро, сър. — Той протегна ръка и ние си разменихме едно яко ръкостискане. — Моля, ограничете се само с първата част от името ми. Разделените с тире семейни фамилии винаги са ми действали на нервите, а от мига, в който останах сам, стана възможно да я съкратя. Вие сте мистър Хамър?
— Точно така.
— И сте от Ню Йорк. Очевидно един от двама ви е много важен — засмя се той. За разлика от портиера той имаше силен, плътен глас. Приближи креслото към мен и кимна с глава, канейки ме да седна.
— И така, какво мога да направя за вас?
Започнах, без да го увъртам:
— Аз съм детектив, мистър Бърин-Гроутин. Не се занимавам със случая непосредствено, но търся нещо. Една самоличност. Завчера в града е било убито едно момиче. Червенокоса проститутка без име.
— Спомням си. Четох във вестниците за това. И се интересувате от нея?
— Малко. Помогнах й с няколко долара, но на следващия ден тя беше убита. Лошо е да умреш и никой да не знае, че си мъртъв.
Бърин-Гроутин притвори очи.
— Разбирам, мистър Хамър, прекрасно разбирам… — Той скръсти ръце. — Същата мисъл ми е идвала и на мен и аз се страхувам от нея. Надживял съм жена си и децата си и се страхувам, че когато настъпи и моят час, само някой случаен минувач ще пророни сълзи на гроба ми.
— Съмнявам се в това, сър.
Той се усмихна:
— Благодаря ви. Въпреки това тщеславно издигам монумент, който ще се запомни от хората.
— Видях проекта за гробница във вестниците.
— Може би ме мислите за побъркан.
— Ни най-малко.
— Хората строят домове за различните етапи от живота си… Защо не и за след смъртта? Моята глупава двойна фамилия ще ме последва в гроба, но поне ще остане пред очите на следващите поколения. Глупаво е от моя страна, да. Но мисля за честта. Честта на едно име, което се е радвало на блестящо съществуване безброй години. Гордост за семейството, гордост от изминатия път. Както и да е, приготовленията, засягащи моята смърт едва ли са цел на вашето посещение. Вие говорехте за това… момиче.
— За Рижата. Изглежда, никой не я познава. Малко преди смъртта й вашият шофьор се опита да я измъкне от един бар.
— Моят шофьор? — той изглеждаше удивен.
— Да. Казва се Фини Ласт.
— А вие откъде знаете това?
— Държа се доста грубо и се наложи да се намеся. Тогава той се опита да използва пистолета си и трябваше да го усмиря. По-късно го предадох на полицаите, за да му предявят обвинение в незаконно носене на оръжие, и те откриха, че има разрешително за този пистолет.
От учудване Бърин-Гроутин широко отвори очи, а гъстите му бели вежди се вдигнаха и сляха в една линия.
— Той… да не би да е искал да ви убие?
— Не зная. Постарах се да не му дам такава възможност.
— Ласт наистина беше в града през онази нощ. Никога не бих си помислил, че е способен на такова нещо! Да не е бил пиян?
— Не ми изглеждаше такъв.
— Във всеки случай това е непростимо. Много съжалявам за станалото, мистър Хамър. Може би ще бъде най-добре, ако го уволня.
— Както искате. Ако имате нужда от яко момче за телохранител, може би той е подходящ. Разбирам, че имате нужда от защита.
— Точно така. Домът ми няколко пъти беше ограбван. Тук няма много пари, но имам ценна колекция от редки предмети и не ми се иска да я откраднат.
— Къде е бил през нощта, когато момичето е било убито?
Старият джентълмен разбра какво мисля и поклати бавно глава.
— Страхувам се, че трябва да отхвърлите тази мисъл, мистър Хамър. Фини беше с мен през целия ден и вечерта. Сутринта бяхме в Ню Йорк, където имах няколко делови срещи, а вечерта посетихме Албино Клъб. След това отидохме на едно шоу, после пак се върнахме в клуба за една лека вечеря, а накрая се прибрахме. Фини не се е отлъчвал от мен нито за миг.