— Като ваш шофьор?
— Не, като придружител. Тук в имението Фини поема задълженията на слуга, когато имам посещения, защото другите очакват именно това. Но когато сме в града, предпочитам да имам някого със себе си, с когото да мога да говоря, а Фини е цапнат през устата, ако мога така да се изразя. Страхувам се, че трябва да ви съобщя, че Фини е бил в моята компания през цялото това време.
— Разбирам.
Нямаше смисъл да се опитвам да разбивам алиби от този сорт. Знаех дяволски добре, че старото момче не лъжеше, а най-трудно беше да си имаш работа с хора, които имаха безупречен характер. Усещах гаден вкус в устата си. Надявах се, че ще мога да лепна нещо на Зализания.
Мистър Бърин каза:
— Мога да разбера вашите подозрения. Но фактът, че Фини е видял това момиче, преди то да умре, е просто една случайност. Прочетох във вестниците, че момичето е станало жертва на някакъв пиян шофьор.
— Именно това твърдят вестниците — отвърнах аз. — Никой не е видял какво се е случило, така че, как можем да бъдем сигурни? Харесвах я и се отвращавам от мисълта, че ще бъде погребана в гробище за бездомни.
Той прокара ръка по лицето си и вдигна бавно глава.
— Мистър Хамър, дали бих могъл да съдействам… да се погрижа за едно прилично погребение? Бих ви бил признателен ако ми позволите да сторя това. Чувствам по някакъв начин, че трябва да го направя. Тук аз имам всичко, а тя…
Спрях го, като поклатих глава.
— Бих го направил, но няма нужда. По всяка вероятност тя няма семейство, което да се погрижи за нея.
— Ако имате нужда от помощ, бих ви помолил да ми звъннете, мистър Хамър.
— Бих могъл да сторя това.
Влезе икономът с поднос в ръце. Взехме по чаша бренди, чукнахме се и изпразнихме чашите. Беше дяволски добро бренди. Оставих чашата на подноса с омраза към самия себе си, защото, както изглежда, всичко свършваше тук. Почти всичко, трябваше да кажа. Зализания все още беше в плановете ми, защото той можеше да знае коя е червенокосата.
— Как открихте този Ласт?
— По препоръка на една фирма, която ползвала веднъж услугите му. Аз проведох пълни разследвания — досието му е отлично. Какво отношение има това към смъртта на момичето?
— Не зная. Може просто да е бил сред клиентите й. А къде е той сега, мистър Бърин?
— Рано тази сутрин замина на гробището с табелата с името за мавзолея. Накарах го да отиде там, за да присъства, когато я поставят. Едва ли ще се върне преди обяд.
Тук едва ли щях да разбера нещо повече.
— Може би ще се поразходя и ще се опитам да го намеря. Къде е гробището?
Ние станахме и тръгнахме заедно към вратата. Изневиделица се появи дребният стар иконом и ми подаде шапката. Мистър Бърин каза:
— На десет мили по пътя за града. Гробището се намира на запад от селището, след като завиете на първото кръстовище. Пазачът ще ви упъти, когато стигнете там.
Благодарих му и отново си стиснахме ръцете. Мистър Бърин сам ми отвори вратата и аз затичах надолу по стъпалата към колата си. Когато потеглих, той все още стоеше на прага и аз му махнах за сбогом. В огледалото за задно виждане видях, че той отвърна на поздрава ми.
Пазачът беше направо щастлив, че може да ми покаже хубавите паметници и свежо изкопаните гробове. Той се намести на дясната седалка на колата като туристически гид в автобус за оглеждане на забележителностите и започна да мели, като спираше само за да си поеме дъх. Гробището си струваше да се разгледа. От имената на мраморните плочи човек можеше да стигне до заключението, че умират само богатите и известните. Очевидно имаше три необходими условия, за да те заровят тук: богатство, слава и положение в обществото. Почти всеки от почиващите тук отговаряше и на трите. Само малко от тях отиваха във вечния покой с едното.
Лесно можеше да се види, че извитият път водеше до едно възвишение. В североизточния край на гробището се издигаше малък хълм, увенчан с миниатюрен акропол, и гидът ми беше много загрижен да насочва вниманието ми другаде, за да може да ми поднесе пълна изненада. Той почака, докато стигнахме до подножието на хълма, след това го посочи с благоговение.
— Това — каза той — ще бъде велика дан за един велик човек… Мистър Артър Бърин-Гроутин. Да, Много подходяща дан. Рядко някой човек е вършил толкова много дела, които да му завоюват законно място в сърцата на хората.