Без да й предлагам шлифера си, го наметнах върху раменете й и се облегнах на лакти назад, а тя обви коленете си с ръце и се загледа към океана. Дръпна дълбоко от цигарата и се обърна към мен:
— Защо ме доведе тук, Майк?
— Да си поговорим. Имам нужда от някого, за да си поговорим.
Тя се облегна назад на пясъка.
— Мозъкът ми се прояснява, Майк — каза тя. — За Нанси ли?
Кимнах.
— Кой я уби?
Лола дълго и мълчаливо изучава лицето ми.
— Полицай ли си?
— Частен детектив. Но никой не ме е наемал.
— Мислиш, че са я убили, а не просто е била блъсната от този шофьор?
— Лола, не зная какво да мисля. Всичко се върти пред очите ми. Да кажем, че не ми харесва начинът, по който умря.
— Майк… Аз също мисля, че са я убили.
Едва не подскочих.
— Какво те кара да мислиш така?
— О, не знам. Много неща. Ако е бил нещастен случай, значи е станал точно преди момента, в който е трябвало да бъде убита. Това мога да кажа, Майк.
Обърнах се и ръката ми покри нейната. Лунната светлина върху триъгълното й деколте ми пречеше да се съсредоточа. Кожата й беше бяла и гладка, в рязък контраст с черния сатен. Можех да си мисля само за това, какъв сутиен можеше да носи под такава рокля. Навярно някакво инженерно чудо.
— Откъде я познаваш, Лола?
Отговорът беше прост:
— Работехме заедно.
— Ти? — не изглеждаше съвсем искрено.
— Не ти ли изглеждам такава?
— Може би… ако някой има мангизи и скъпа кола и търси интересното на живота. Но не и в онзи сектор. Какво правеше там?
— Работех в един публичен дом.
— Мислех, че всички момичета са загинали по време на пожара.
— Тогава не бях там. Аз… бях в болница. Лежах там известно време. Изписаха ме днес. — Тя се загледа в пясъка и изписа две букви: V. D. — Това беше причината да бъда в болница. Затова трябваше да работя в публичен дом, а не си прекарвах времето с момчета, които имат мангизи и скъпи коли. Някога имах всичко това, но го загубих. Не съм много умна, нали Майк?
— Не — отвърнах аз. — Не си. Всеки може да прави това, което ти правиш, и да си изкарва прехраната от него. Не е трябвало никога да го правиш. Нанси също. Няма оправдание за това. Каквото и да се случи, има само един начин да се оправиш. Не, Лола, няма оправдание за това.
— Понякога има — възрази тя, прокара пръсти през косата ми и покри с ръката си моята. — Може би точно затова ние с Нанси се сближихме, защото имахме някакво оправдание. Аз обичах, Майк. Трябваше да се влюбя в човек, който се оказа подлец. Можех да си избера когото си поискам, но се влюбих точно в него. Канехме се да се женим, когато той избяга с една уличница, която висеше по всички кръчми в града. Бях истински отвратена. Ако това беше представата на мъжете за това, как се играе играта, то аз я играех доста добре. После имах всичко, но без любов. Отначало бях огорчена, но животът ми стана твърде лек. Имах всичко, което мъжете искаха, а и те имаха желание да покриват допълнителните разходи. Беше толкова добре, че не си струваше да се занимавам само с един мухльо. Един ден срещнах едно умно момиче, което ме свърза с нужните хора, и след това срещите ми бяха гарантирани. Направих купища пари и имах много свободно време, за да ги харча.
Имах име и телефонен номер и ако те имаха мангизите, всичко, което трябваше да направят, е да звъннат по телефона. Затова ни наричаха call girls. Мухльовците плащаха щедро, получаваха това, което искаха, и бяха в пълна безопасност. Но веднъж се напих и започнах да дрънкам. След това не бях повече безопасна и мухльовците започнаха да се оплакват. Задраскаха ме от списъка. Остана ми една възможност: тротоарът. Но има хора, които търсят точно такива отрепки като мене. Така започнах да работя в онзи дом и се запознах с Нанси. Тя също си имаше причини — не като моите, но все пак причини — и това ни поставяше над другите.
Един ден поумнях. Отказах се от всичко и влязох в болница. Нанси я убиха, а когато се върнах в дома, той беше изгорял. Върнах се заради Нанси — моята единствена приятелка. Тогава отидох при Барни и се натрясках.
— И се опита съвсем професионално да ме свалиш.
— Нямах намерение, Майк. Бях пияна и не можех да се отърва от навиците си. Ще ми простиш ли, Майк?
Бях готов да простя всичко при вида на това деколте. Но първо трябваше да си изясня някои неща.
— Нанси… какво ще ми кажеш за Нанси. Тя също ли следваше същия път като теб? Имам предвид смъкването по обществената стълба.