— Това става и с най-добрите от тях, рано или късно. Нанси също беше от „телефонните момичета“, само че се беше скатала по-рано от мен.
— Трябваше ли и тя да отиде в болница?
Лола се намръщи озадачено.
— Не, това беше странното. Тя беше много предпазлива. В началото направо се къпеше в пари, после внезапно напусна и изчезна от поглед. Постоянно се натъкваше на хора, които не я бяха виждали от доста време, и това я ужасяваше. Тя се зае с бизнеса сякаш това беше начин да се скрие.
— Да се скрие от какво?
— Не зная. Това бяха неща, за които не трябваше да се пита.
— Притежаваше ли нещо ценно?
— Дори и да е имала, не съм го виждала. Тя беше много потайна, що се отнася до личните й принадлежности. Единственото ценно нещо, което притежаваше, май беше само фотоапаратът. Придаваше му много важно значение, докато беше на работа. Нали знаеш? Снимаше двойки на улицата и им даваше картички. Трябваше да изпратят картичката заедно с четвърт долар и можеха да си получат снимките.
— Кога беше това? Наскоро ли?
— О, не. Доста отдавна. Случвало ми се е да виждам някои от картичките и съм я питала за тях. Мисля, че названието беше „Quick Pick“ или нещо подобно.
Пъхнах цигара в устата си, запалих и й дадох да си дръпне.
— Как е пълното ти име, Лола?
— Има ли значение?
— Може би.
— Бърган. Лола Бърган. От Байвил съм. Малко градче на Мисисипи. Не е голям град, но е много приятен, а и семейството ми е още там. Родителите ми мислят, че съм прочута нюйоркска манекенка, а по-малката ми сестра мечтае, като порасне, да стане като мен. Ако го направи, ще й смачкам малкия мозък.
Нямаше какво да отговоря на това.
— Лола, има още нещо. Отговори ми бързо да или не и ако ме излъжеш, ще разбера това. Името Фини Ласт означава ли нещо за тебе?
— Не, Майк. А трябва ли?
— Не, може би не. То означаваше нещо за Рижата и някои други хора, но очевидно не те засяга. Може би съм се качил на грешен тролей.
— Майк… обичаше ли Нанси?
— Не. Тя ми беше приятел. Виждал съм я само веднъж и говорих с нея няколко минути. Сприятелихме се. Нали знаеш как става? После някакъв кучи син я уби.
— Извинявай, Майк. Как ми се иска да се влюбиш в мен… Би ли могъл?
Главата й се приюти на рамото ми и Лола започна да движи ръката ми по гърдите си дотогава, докато не проумях, че там нямаше никакъв сутиен чудо, а само чудото на природата. Катарамата на колана се оказа ключът към цялата дреха и скоро всичко друго изгуби значение. Остана само шумът на вълните и нашето дишане. Скоро и вълните изчезнаха в топлината на бялата й кожа и малките мускули, които играеха под ръката ми, и в благоуханието, което излъчваше устата й.
Рижата имаше право.
В един и петнайсет се събудих от телефона, който пронизваше ушите ми. Изритах одеялото от леглото и се протегнах към апарата, като се мъчех да прогоня съня от очите си. Едва-едва успях да измърморя едно „ало“.
Беше гласът на Велда.
— Къде се мотаеш, по дяволите?! Звъня ти цяла сутрин.
— Тука си бях. Спях.
— Какво прави тази нощ?
— Работих. Какво искаш?
— Сутринта се обади един много приятен джентълмен. Казва се Артър Бърин-Гроутин. Определих му среща за два и половина в офиса. Надявам се, че ще дойдеш? За твоя информация балансът ни е отрицателен.
— Добре, рожбо, ще дойда. Неговият цербер беше ли с него?
— Дойде сам. Може би някой го чакаше долу, но не се качи.
— Добре. Стой там, докато се покажа. Няма да бъде след дълго. Довиждане, сладурче.
Десет минути бях под душа, после хапнах, изпих една пълна чаша кафе, която ме приведе във форма, и започнах да се обличам. Костюмът ми беше измачкан и от гънките му се сипеше пясък. Картината допълваха следите от червило по раменете и яката. Наложи се да го пъхна в гардероба. Оставаха ми панталоните от туид. Сложих си сако, а под него — кобура с пистолета. После се огледах в огледалото и издадох някакъв неопределен звук. Видът ми беше точно като на герой от криминалните филми. Долу се обръснах и подстригах, така че ми оставаше достатъчно време да се появя в офиса няколко минути преди стария джентълмен.
Мистър Бърин-Гроутин пристигна точно в два и трийсет. Комутаторът ми зазвъня и Велда се провикна през отворената врата:
— Един джентълмен иска да те види, Майк.