Пат дръпна отново от цигарата си.
— А твоят клиент, Майк?
— Бърин-Гроутин? Изключено! По дяволите, той не може да си купи и закачалка, без вестниците да разберат за това. Бърин-Гроутин е човек от друго поколение, Пат. Пари, положение, маниери… Изобщо всичко, което би могло да се очаква от един джентълмен от старата генерация. Твърде много се гордее с името си и трепери да не падне прашинка върху него. Бърин-Гроутин не е глупак. Имал е нужда от защита и е наел Фини, но беше готов да се отърве от него веднага щом разбра, че се е забъркал в тази каша. Стори ми се, че Фини беше започнал да му досажда. Имах усещането, че беше щастлив от това, което се случи на гробището.
— Тогава стигаме до Лола. Какво имаме тук?
— Нищо. Тя познавала Рижата.
— Продължавай, Майк. Тя не е нещо несъществуващо, нали така?
— Можеш да го кажеш още веднъж. — Позволих си слаба усмивка. — Великолепна жена, Пат. Има тяло, което може да накара косата ти да се изправи. Лола е още едно от приличните деца, които са били извратени по начина, за който говореше ти. Само че е поумняла с времето.
— Добре, нека се върнем малко назад. Каза ми, че Коби Бенет и онзи в бара са били наплашени от нещо. Помисли за този вариант.
— И тук стигаме до задънена улица, Пат. Дребния е имал вече една присъда и е избягвал убийството като чума. Коби е в рекета, където нищо не изглежда хубаво, освен мангизите. Всичко може да го изплаши. И двамата се плашат дяволски лесно, затова не придавам голямо значение на нито един от тях. Премислял съм го десетки пъти и нещата изглеждат точно така.
Пат измуча. Усетих, че мисли и търси отговор, като съпоставя събитията и различните възможности. Когато не се получи нищо, той сви рамене и каза:
— Момчетата, които познавам и които могат да участват в играта, са дребни риби. Те се оправят с прегрешилите и вършат черната работа. Имам някои догадки, но засега няма да ти ги кажа, защото ще побеснееш и ще ме забъркаш в някоя каша. Ти също имаш определени предположения и, както казах, това са само безоснователни догадки.
— Твоите догадки обикновено са много добри, Пат. Ще се възползвам от някои от тях.
— Да, но няма да ги получиш. Ще направя следното… Ще видя дали мога да измъкна от този материал нещо повече от догадки. Имаме начини да разберем доста неща, но не ми се иска да прекъсвам преждевременно играта.
— Съгласен съм. Трябва някак си да се оправим двамата.
Пат смачка фаса и заби поглед в пепелника.
— Сега да се върнем на въпроса, Майк. Ти ме заплете в тази история, така че ми кажи какво очакваш да направя.
— Ти имаш доста хора на разположение. Нека послухтят наоколо и да разберат повече подробности. Действай така, сякаш става дума за убийство, и все нещо ще излезе на повърхността. Това, от което имаме нужда, са подробностите.
— Добре, Майк, сложил съм си главата в торбата. Действам против всички правила, като определям този случай като убийство, и очаквам да ми сътрудничиш. Ясно ли ти е?
— Разбрано.
— След като аз ще дам хора, какво мога да очаквам от теб?
— По дяволите! — възкликнах аз. — Довечера съм на среща с Лола. Може би има някоя приятелка за теб.
Глава V
Беше приятно да се върна при Лола. Намерих апартамента й на Западната петдесет и шеста улица и изкачих двата етажа до 4-С. Тя отвори вратата, преди да съм докоснал звънеца. Стоеше на прага и ме гледаше с такава радостна усмивка, сякаш представлявах кой знае какво. Отново беше облечена в черно, но този път без деколте. Нямаше нужда от него. Лесно можеше да се види, че дори и обикновена басма нямаше да я направи по-свенлива.
Гласът й зазвуча меко като котешко мъркане.
— Здрасти, Майк. Няма ли да влезеш?
— Само опитай да не ме пуснеш!
Минах по коридора и се озовах в малка стаичка, цялата украсена с джунджуриите, които самотните жени толкова много обичат. Перденцата бяха колосани и от прясното боядисване все още миришеше на терпентин. Седнах в креслото и попитах:
— Скоро ли си се нанесла?
Тя кимна, седна срещу мен и се зае да приготвя две питиета.
— Съвсем наскоро, Майк. Не можех да остана в старата квартира. С нея ме свързваха твърде много неприятни спомени. Имам изненада за теб.
— Така ли? Каква?
— Отново съм манекенка. В универсалния магазин. Заплатата е малка, но работата ми харесва.
В целия й вид, както и в квартирата, се долавяше нещо ново. Това, което е представлявала, беше забравено. Останало бе само бъдещето.