О, всичко това е лесно и приятно. Просто една чудесна сделка. За времето, през което е на работа, момичето получава и доста солидни премии. С нищо не е обвързана. Ако има късмет да си намери съпруг, съвсем спокойно може да излезе от играта. Именно затова няма изритани. Момичето няма да дрънка, защото няма да е в неин интерес. В противен случай на повърхността ще изплуват предишните й връзки и познанства. От своя страна, организацията не я задържа насила, защото на този свят няма нищо по-опасно от истеричната жена.
Но се случва и някое от момичетата да стане опасно. Съвестта й може да заговори, или да се напие и езикът й да се развърже. Възможно е и у нея да се пробуди алчността, а желанието й да смъкне още повече пари да стане прекалено голямо и придружено със заплахи за разобличаване. Тогава организацията е принудена да се погрижи за себе си. Момичето просто изчезва… или става жертва на нещастен случай. За останалите това е урок. Урок как да се държим.
Аз си научих урока добре. Когато благодарение на непредпазливостта си допуснах да ме заразят, изгубих мястото си в системата. О, те не ми казаха това — едно момиче случайно го спомена. Оказах се без никакви доходи, а апартаментът ми струваше прекалено много. Обърнах в пари каквото имах и започнах да слизам по стълбата. Беше ме срам да отида на лекар, не знаех какво да правя и започнах да пия. Взеха ме други хора, от по-ниска категория, които не се страхуваха от болестта ми. Дадоха ми стая в един дом и аз отново влязох в играта. Трябваше ми много време, за да поумнея, но го направих и постъпих в болницата. Когато излязох оттам, домът беше изгорял. Нанси беше убита и се появи ти.
Лола се облегна назад и затвори очи сякаш бе изтощена.
— А сега имената, Лола — казах аз.
Почти без да отваря очи, тя каза шепнешком:
— Мърей Кендид. Собственик е на няколко нощни клуба, но винаги се намира в Зироу Зироу. Той е посредник. Урежда всичките ни срещи, но не е шефът. Градът е разделен на секции и Мърей Кендид ръководи секцията, където аз работех. Той е опасен човек, Майк.
— Аз също съм опасен.
— Какво мислиш да правиш сега?
— Не зная, рожбо. Не мога да го обвиня без доказателства, дори и да съм сигурен, че съм прав. Законът е на негова страна. Трябват ми факти… какво мога да използвам, за да го притисна?
— Има регистрационни книги, Майк… ако можеш да ги намериш. Те биха предпочели да минат без тях, защото тогава щяха да бъдат напълно чисти, но не могат, тъй като си нямат доверие един на друг.
— Този Кендид има ли книгите?
— Съмнявам се. Той води само временната регистрация, докато всички важни данни се съхраняват у големия бос.
Станах, сипах си още едно питие и го гаврътнах.
— Е, Лола, постъпи добре — казах аз. — Сега зная откъде да започна. Можеш да не се тревожиш. Това няма нищо общо с теб. Живей си спокойно, а аз от време на време ще те навестявам. Вероятно има още неща, които ти знаеш, а аз — не, но засега не мога да кажа какви са те.
Лола стана бавно от креслото и обви ръка около кръста ми. Постави главата си на рамото ми и скри лицето си във врата ми.
— Бъди внимателен, Майк. Моля те, бъди внимателен!
Повдигнах брадичката й с ръце и се усмихнах.
— Винаги съм внимателен, сладур. Не се тревожи за мен.
— Не мога да направя нищо със себе си, Майк. Може би трябва де си прегледам главата, но съм луда по теб.
Преди да успея да кажа нещо, тя постави пръст върху устните ми.
— Нито дума, Майк! Само ми позволи да те обичам. Не струвам много и го знам. Нямам намерение да се намесвам в живота ти, така че ме остави да те обичам, моля те. Без обвързване, мистър Хамър. Искам само да знаеш, че съществува някой, който има голяма нужда от теб и при когото можеш да отидеш по всяко време. Ти си чудесен, Майк. Ако можех да живея нормално, никога нямаше да те пусна да си отидеш от мен.
Този път аз не й разреших да говори. Горещото й тяло потръпваше в ръцете ми. Притисках я към себе си и усещах как възбудата я обзема цялата. Устните й сочни и зрели, и за един кратък миг забравих коя е била преди. Когато я целунах, устата й беше като огън, който се разгаря от малко пламъче до искряща факла.
Наложи ми се да я отблъсна, преди да съм забравил всичко останало. Стояхме на две крачки един от друг, а гласът ми все не искаше да излезе. Когато накрая излезе, успях да изрека:
— Запази това за мен, Лола. Само за мен.
— Само за теб, Майк — повтори тя.
Когато излязох от стаята, тя все още беше там, в средата на стаята, стройна и красива, гърдите й се повдигаха с възбуда, която никой от нас не можеше да си позволи.