Но това беше Лола.
Тя така се изплаши от свирепия вид на лицето ми, че изпусна пакета, който държеше в ръцете си.
— Майк!
— Извинявай, миличко, но съм малко нервен — признах аз и хвърлих патлака на масата.
— Донесох ти дрехи.
Лола развърза пакета и се приближи до мен. Когато седна в края на дивана, аз я притеглих към себе си и я целунах по устните.
— Как си?
— Прекрасно, мила. Имах нужда просто да се наспя. Ще се поизмъча още няколко дена, но не така, както ще се мъчат някои други личности. Отдавна не бяха ме смазвали по такъв начин. Следващия път ще си отварям очите и ще напълня с олово нечии черва, преди да вляза в някоя тъмна пресечка.
— Не говори така, Майк!
Очите й се намръщиха загрижено.
— О, момичета, вие сте прекрасни! — възкликнах искрено аз, опитвайки се да сменя темата.
Лола се засмя с истинско удоволствие. После стана бързо, хвана завивката и я отметна:
— Ти също си прекрасен — усмихна се тя дяволито.
Нададох вопъл и придърпах завивката до брадичката си. Когато Лола отиде в кухнята, развих пакета и посрещнах съобщението, че супата е готова, вече с вратовръзка.
— Иначе ми харесваш повече — отбеляза Лола.
— Бъди добро момиче и ме нахрани.
След като приключихме със супата, тя извади от тигана свински пържоли. Тъкмо щях да започна да се сърдя, когато Лола сложи и на себе си.
Тя долови учудването ми.
— Затова съм станала толкова голяма. Храни се добре и ще станеш като мен.
Бях твърде гладен, за да говоря по време на яденето. Завършихме с десерт.
— Добре ли беше?
— Възхитително. Чувствам се като новороден.
Лола взе цигара.
— Какво ще правиш сега, Майк?
— Първо трябва да си изясня защо ми спретнаха този капан, а после — кой.
— Предупредих те, че Кендид е опасен.
— Тази дебела маймуна е абсолютно безвредна, душичке. Опасни са мангизите му. Кендид купува хора и те вършат това, което той не може.
— Въпреки това не бих му се доверявала много. Чувала съм за него истории, от които кожата ми настръхва. Потърси ли документацията?
— Не. Явно не я държи на открито. В кабинета му нямаше и следа от сейф. Не, това пътешествие беше с разузнавателна цел. Тези момчета не са толкова глупави. Ако документацията изобщо съществува, а това е под въпрос, тя е скрита така, че ще падне голямо копане, докато се добера до нея.
Облегнах се назад и загасих фаса в пепелника. Все още не можех да седя дълго време, но се оправях бързо.
— Да допуснем, че намеря компрометиращи материали за Кендид. Каква ще ми бъде ползата от тях? Трябва ми убиецът, а не сензационен материал за вестниците.
Говорех повече на себе си, отколкото на Лола, опитвайки се да подредя нещата в главата си. Засега разполагах само с куп факти, които биха могли да се окажат важни. Това приличаше на изкачване по безкрайна стълба. Всяко стъпало те довежда до следващото, а краят не се вижда.
— И така, червенокосата е била убита. При това поради една определена причина. Докато беше жива, носеше пръстен, но той не се оказа при нея, когато я намериха мъртва. Било е едно съвършено убийство. Не зная как е станало, но, по дяволите, скоро ще разбера! Убиецът е направил така, че убийството да изглежда като нещастен случай. Ако е била блъсната, някой щеше да види, дори и в пияно състояние шофьорът, който я прегазил, щеше да си спомня за това. Но не… той мисли, че го е направил сам и изхожда от този факт. Спомня си достатъчно, за да покрие престъплението, но не си спомня да я е блъскал. От друга страна, коя дама би взела пръстена й? Жените не са такива. Фактът, че се оказа у един от бандитите, които ми скочиха, превръща инцидента в доказано убийство, а не нещастен случай.
Ако не е било убийство, тогава никой нямаше да реагира по този начин. Но на кого е била необходима нейната смърт? Фини Ласт твърди, че му е откраднала важен материал за шантаж… но ти казваш, че тя не се е занимавала с шантаж. Носел се е слух, че с нея човек е по-добре да си няма работа, и всички са я избягвали. Фини е костелив орех и би могъл да накара момчетата да си държат езика зад зъбите. Но от какво се страхуват те? Че ще ги пребият? Или че ще получат куршум в челото? По дяволите, в града не се стреля толкова лесно по хора. Достатъчно е само някой да опита да извади патлака си и ще види, че няма да стигне далеч. Може и да успее да поуплаши някого, но не задълго. Рано или късно ще се наложи да докаже, че не се е ограничил само с празни заплахи. Кой би могъл да направи това и да му се размине? Само човек, който е убеден в своята безнаказаност.