— Харесва ли ти? — попита тя.
— Когато е на теб — да.
— А ако не беше на мен?
— Пак щеше да ми хареса.
Ан постави на масата една от онези запатентовани играчки, които според рекламите би трябвало да решат всички проблеми, възникващи в едно домакинство, после измъкна от джоба ми цигара и я запали с настолната запалка. Издуха дима в лицето ми и попита:
— Това не може ли да почака?
Целунах връхчето на носа й.
— Не, мила, не може.
Когато пъхнах приспособлението в ключалката, Ан се отдръпна. Тази щуротия скърцаше и се въртеше, докато най-накрая се огъна. Обърнах инструмента от другата страна. Този път ми провървя. Чу се прещракване и ключалката се отвори. Но преди да успея да мръдна, светлината угасна. През пелената от цигарен дим проникваше само слабото мъждукане на настолната лампа.
— Майк… — прошепна Ан.
Обърнах се, за да запратя нещо по нея, и застинах — беше свалила халата си и стоеше като жива статуя в средата на стаята, пушейки цигара, чието оранжево пламъче се отразяваше в очите й. Стоеше разкрачена, ръката й галеше бедрото и всеки мускул на дръзкото й тяло разпалваше у мен страстта. Оказа се, че моята блондинка всъщност в основата си е брюнетка, но това я правеше дори още по-интригуваща и съблазнителна. Във всеки случай беше напълно достатъчно да ме накара да забравя за чантата, за това, че ме бяха пребили, и за убийството.
Взех я в прегръдките си. Тя дишаше учестено на рамото ми. После ме ухапа леко по врата, измъкна се от ръцете ми и легна на дивана, където трябваше да я последвам. Трепкащата светлина на лампата, заливаща стаята, сякаш шепнеше заедно с нас… докато не се разнесе стон.
Ръката ми трепереше, когато се протегнах да взема цигара. Ан ми се усмихна и каза меко:
— Вече бях започнала да се съмнявам, че мога да предизвикам нечий интерес.
Целунах я.
— Недей да кокетничиш. Доволна ли си, че успя?
— Да.
Ан не каза нито дума, когато станах и се върнах до масата, но през цялото време ме гледаше. Оставих цигарата и се залових с чантата.
Подсвирнах през зъби. Чантата бе натъпкана със съвсем нови детски дрешки. Разглеждах ги бавно. Миниатюрни пуловерчета, обувчици, шапчици и разни други дреболии, които дори не знаех за какво служат. На дъното имаше две внимателно сгънати бебешки одеялца.
В главата ми се блъскаха десетки предположения, но само едно от тях имаше някакъв смисъл. Рижата имаше дете. Някой беше бащата. Прекрасна ситуация за шантаж. И причина за убийство. И още един факт. Всички неща бяха съвсем нови. Някои от тях дори още носеха етикети.
Отворих ципа на страничния джоб и видях дузина безопасни игли, червило и малко огледалце. В малкия джоб открих няколко снимки. Разгледах ги и видях една напълно различна Нанси — млада девойка на шестнайсет години. Беше снимана на плажа с някакъв юноша, а после и с друг. Сигурно снимките са били направени по време на някоя разходка извън града. Имаше много младежи, но Нанси явно не предпочиташе никого от тях.
Да, тогава е била друга. Свежа като току-що разтворила се пъпка. Очите й ми се усмихваха, сякаш знаеха, че ще дойде ден, когато тези снимки ще попаднат в ръцете ми. На две от тях ясно се виждаха ръцете й. Нанси имаше пръстен.
Внимателно се вглеждах във фона с надеждата да разбера къде са били направени снимките, но виждах само пясък. На гърбовете им нямаше никакви надписи или знаци. Отново се бях оказал в задънена улица. Пред мен се бе изпречила висока стена, която не можех да прескоча без стълба.
— Помогна ли ти това? — попита внезапно Ан.
Кимнах, откъснах от чековата си книжка един лист, подписах го и го оставих на масата. Вече бях написал сумата, но все пак попитах:
— Колко искаш?
Тя не отговори и аз се огледах. Все още гола, Ан лежеше на дивана и се усмихваше. Накрая каза:
— Николко. Ти вече ми плати.
Затворих чантата, взех си шапката от закачалката и отворих вратата. Червенокосата все още продължаваше да е права, но мистър Бърин ми дължеше петстотин долара. Ан щеше да може да предприеме това пътешествие.
Намигнах й, тя ми отвърна и вратата се затвори зад мен.
Глава VIII
През нощта не можах да заспя и извадих съдържанието на чантата на масата пред себе си. Пушех цигара след цигара, като се опитвах да проумея какъв смисъл може да има всичко това. Детски дрехи, няколко снимки, кална чанта… Всички на Рижата.