Само няколко нейни думи и на душата ми ставаше ведро и спокойно.
— Малко по-късно. Сега съм затънал до гуша в работа. Може да ми дотрябва и твоята помощ.
— Разбира се, Майк.
— Познаваше ли Ан Майнър? Работеше при Мърей.
— Естествено. Познавам я от години. И какво?
— Мъртва е.
— Не!
— Да. Убита и аз знам защо. Случаят има нещо общо с Нанси и полицията се е заела с него.
— О, Майк… Защо се случват тези неща? Ан беше… една от нас. Никога не е правила нещо лошо. Винаги се е мъчела да помогне на момичетата. О, Майк… защо? Защо?
— Когато разбера това, ще знам кой я е убил. Сега е важно друго. Къде Мърей може да има квартира? Не говоря за дома му в Бруклин, а за някое място за развлечения или делови срещи.
— Имаше едно местенце във Вилидж, но не съм сигурна, че е същото, защото Мърей редовно сменяше подобни квартири. Не обичаше да се заседява на едно място, въпреки че Вилидж му харесваше. Веднъж бях там на едно парти, Майк, но не ми беше приятно, по-добре е да не говоря за това.
— Не е необходимо. Къде се намира горе-долу?
Лола ми обясни и аз си записах всичко.
— Ще трябва да поразпиташ. Мога да ти помогна, но…
— Кротувай. Ще го намеря сам. Не искам да си показваш носа навън.
— Добре, Майк. Моля те, внимавай. Пази се.
Усмихнах се. Малко хора се безпокояха за мен, а това беше много приятно усещане.
— Обещавам ти, мила. Ще ти се обадя, за да ти съобщя, че всичко е наред.
— Няма да ти простя никога, ако не го направиш. Ще чакам.
Оставих слушалката и я погалих.
Когато свърших с обличането, вече се беше стъмнило. Облякох ушития по поръчка костюм със специално място за кобура, който приличаше на артефакт от ерата на сухия закон. После влязох в шлифера, който измъкнах изпод купчината дрехи, и предвидливо пъхнах по един пакет цигари във всеки джоб.
Огледах за последен път хаоса в апартамента, излязох и отидох в гаража. Дъждът се беше усилил. Падащите косо водни струи разсичаха въздуха, шибаха тротоара и гонеха минувачите под покривите. Колите се движеха бавно. Приведените над волана шофьори гледаха внимателно пътя отпред. Чистачките на предните стъкла бързо и неуморимо тичаха напред-назад като побеснели дървеници.
Излязох на заден ход от гаража, завих към Бродуей и се влях в бавния поток от автомобили, които се движеха към центъра. Вилидж би трябвало да бъде претъпкан с туристи и местни жители, но по улиците не се виждаше жива душа. Дори такситата се бяха скрили на сухо. Понякога някоя врата на заведение се отваряше с трясък, отвътре изтичваше някой смелчага и се понасяше с вестник върху главата към някой друг бар или метрото. Но в общи линии тази вечер във Вилидж човек можеше да открие живот само под покривите.
Недалеч от мястото, описано ми от Лола, имаше едно заведение, което се казваше „Моника“. Червеният неонов надпис блещукаше през дъжда. Приближих се и видях, че вътре имаше шепа посетители, които пиеха унило питиетата си. Реших, че мога да започна оттук.
Спрях колата, вдигнах яката на шлифера си и се затичах към вратата, преодолявайки осезателната съпротива на силните водни струи. Докато стигна, панталоните ми се намокриха съвсем, а обувките ми подгизнаха.
Когато нахлух в заведението, главите на посетителите се обърнаха като на хористи. Три от тях принадлежаха на момчета, които явно бяха принудени да седят тук и да чакат дъжда да спре. Веднага се върнаха към пиенето си. Двете дами, явно интересуващи се много повече една от друга, отколкото от мъжете, се върнаха към размяната на премрежени чувствени погледи и притискането на крака. Други две сладурани се усмихнаха приветливо, готови да се борят помежду си за правото над новопристигналия. Клиентите на „Моника“ бяха най-различни.
Зад бара се извисяваше едър тип с белег на брадата. Едното му ухо, голямо колкото пържола, по форма и цвят приличаше на цветно зеле. Готов бях да си изям шапката, че не се казваше Моника. Попита ме какво ще поръчам. Поисках уиски и горната му устна се изви в усмивка.
— Още един нормален — изграчи той, с отвращение кривейки уста. — Това място се променя.
Лесбийките му хвърлиха гневен поглед и извърнаха оскърбено глави, а той продължи:
— Дори и дамите са се изчанчили. Там, където работех преди, момичетата бяха готови да се изподерат за мъж. Тук дамите не мислят за нищо друго, освен за дами.
— Вярно е, у тях няма нищо женствено — съгласих се аз.