Беше ми студено, по-студено от когато и да било преди. Целият бях мокър, треперех и не исках да повдигна глава, защото японците ме чакаха само на двайсет ярда. Някъде зад линията на фронта имаше един вагон-кухня и аз вдъхвах жадно миризмата на горещо кафе и пържоли. Момчетата се бяха наредили на опашка за дажбите си. Исках да им извикам да дойдат и да ме вземат, да повикат артилерийски заградителен огън, за да можех да се измъкна от тази лисича дупка, но ако викнех, японците щяха да открият местоположението ми и да ме затрупат с гранати.
Едва успях да си отлепя очите. Дъждът влизаше през отворения прозорец. По тялото ми се стичаха вадички вода. Отново долавях мирис на кафе. Подпрях се с ръце на пода и някак си успях да се наместя зад волана.
Тълпата беше изчезнала. Нямаше и полиция. Улицата отново беше безлюдна. Имаше само дъжд: потоци вода, които миеха тротоарите. И черните квадрати на прозорците. Мъглата в главата ми бавно се вдигаше. Пъхнах ръка под сакото си и измъкнах пистолета. По-точно това, което беше останало от него. Куршумът бе улучил патлака ми и се беше наместил в никелировката. Приличаше на сплескана уродлива амеба, инкрустирана в метал. В гърдите ми гореше адски огън, но по кожата ми нямаше дори драскотина.
А някъде някой си мислеше, че вече съм на оня свят.
Опипах колана си — книгата беше там. Не можех да видя какво представлява, затова я пъхнах в жабката за по-късно.
Изминаха още десет минути. Вече чувствах, че съм в състояние да държа здраво волана. Запалих колата и пуснах фаровете.
Веднага го забелязах. Пръстенът на Рижата не проблесна на слабата светлина, която идваше от таблото.
На малкия ми пръст, откъдето в бързината го бяха издърпали се мъдреше дълга червена драскотина. Пръстенът беше изчезнал. Бяха дошли да го вземат по-рано, отколкото очаквах.
Нещата започнаха да се проясняват.
Глава Х
За Лола времето не означаваше нищо. Беше казала, че ще чака, и чакаше. В цялата сграда светеше само нейният прозорец. Видях как сянката й на два пъти пада върху пердетата, след това се отдръпваше назад в стаята. Не бях забравил онази квитанция за неправилно паркиране. Този път си намерих място, което не беше платен паркинг, и се качих на тротоара.
Излязох от колата и веднага съжалих, че върху тротоара не е застлан килим, който — макар и малко — щеше да притъпи болката в краката ми. Всяка стъпка отекваше в главата ми и оставяше огнена следа, а когато запалих цигара, димът сви белите ми дробове в мъчителен спазъм и заби хиляди ножове в гръдния ми кош.
Стълбата ми се стори безкрайна. Изкачвах едно-две стъпала, почивах малко и после продължавах. Стигнах апартамента, натиснах бутона и без да се отлепвам от него, се облегнах на вратата.
Разнесоха се бързи стъпки. Вратата се отвори.
Не предполагах, че видът ми е толкова ужасен. Лола въздъхна:
— О, Майк! — и нежно погали лицето ми, после ме хвана за ръката и ме вкара в стаята.
— Не съм много във форма.
Беше ми доста трудно да се усмихна. Лола ме погледна и поклати тъжно глава.
— Ще дойдеш ли при мен някога, когато не се нуждаеш от болногледачка?
Много бавно я обърнах към себе си. Тази жена беше прекрасна. Висока почти колкото мен, в зелен халат, под който очертанията на тялото й се долавяха при всяко нейно движение. Любувах й се, вдишвах аромата на парфюма й. Меката й коса се спускаше по раменете й като водопад. Искаше ми се да затворя очи и да потопя лицето си в този водопад. Лола бе красива по един неповторим начин. Всъщност беше имала тази красота винаги, но сега тя се бе проявила с още по-голяма сила.
Притеглих я бавно към себе си, очаквайки очите й да се притворят, а устните й да се разтворят за една жадна целувка. Устата й беше нежно легло от огън, езикът й задаваше въпроси, на които трябваше да отговоря веднага. Когато я отблъснах от себе, си, тя застина на място, дишайки тежко, преди да си отвори очите и да се засмее. Не беше необходимо да ми казва, че ми принадлежи. Знаех го.
Очите й ме наблюдаваха.
— Майк…
Прокарах пръсти по косата й, както бях желал.
— Какво, мила?
— Обичам те, Майк. Не, не ми отговаряй, че и ти ме обичаш. Дори не се опитвай. Само ме остави да те обичам.
Притеглих лицето й към моето и целунах затворените й очи.