— Чакай, Майк, не ми скачай. Знам как се чувстваш… странното е, че изглежда си излязъл от ролята си.
— О, много съжалявам, Пат. Това ме изкарва от нерви.
— Най-малкото ми даде ценна информация, с която да продължа разследването. Щом си е купила нови дрехи, можем да открием къде е сторила това. Ако имаме достатъчно късмет, можем да открием старите й парцали и да намерим клеймото на пералнята.
Каза ми да го почакам и запраши надолу по коридора. Останах пет минути сам и проклинащ хората, които оставяха децата си без надзор. Има дяволски много начини да умреш. Те просто те завличат в някоя дупка и ти виждат сметката, а наоколо няма никой, освен червеи — червеите обаче не могат да викат. Пат сигурно щеше да открие коя е тя. Ще положи малко повече усилия в издирването и скоро родителите й ще се появят, изкривени от мъка. Не че ще помогне много, но най-малкото щях да се почувствам по-добре.
Пат се върна доста кисел. Можех да се обзаложа, че знаех какво ще ми каже.
— Долу изследваха тази следа. Продавачите в магазина твърдят едно и също… взела е със себе си старите дрехи, когато е облякла новите.
— Тогава трябва да ги е оставила вкъщи.
— Аха. Не ги е носила със себе си, когато е била намерена.
— По дяволите, това също не ми харесва, Пат. Когато едно момиче си купува нови дрехи, тя не иска дори и да гледа старите, а това, което тя носеше, когато се срещнахме, беше отдавна излязло от мода. Вероятно ги е хвърлила някъде.
Пат протегна ръка към масата и взе бележника си.
— Според мен най-доброто, което можем да направим, е да публикуваме снимката й и да се надяваме, че някой ще я познае. Същевременно ще изпратим няколко човека да разследват около мястото, където си я срещнал. Това устройва ли те?
— Да. Предполагам, че не може да се направи нищо повече.
Той сгъна вестника, но преди да успея да му кажа къде се намираше барът, влезе лаборантът в бяла престилка и му подаде листата с отчета. Пат погледна написаното, очите му проблеснаха и ме изгледа странно.
Не можех да разбера за какво става дума, затова го зяпнах на свой ред. Без да каже дума, той ми подаде отчета и освободи лаборанта с кимване на глава. Информацията беше същата, която ми даде и Пат, но долу в ъгъла някой беше добавил нещо с разкривен почерк. Ясно се казваше, че макар вероятно смъртта да е настъпила вследствие на нещастен случай, не се изключва и възможността за убийство. Такова счупване на врата можеше да стане само при изключително странно стечение на обстоятелствата.
За първи път, откакто познавах Пат, той реагира като полицай.
— Много любопитна история ми разказа, Майк. На каква част от нея трябва да повярвам? — Гласът му пращеше от сарказъм.
— Върви по дяволите! — отвърнах му аз хладно, макар че отвътре ме изгаряше.
Прекрасно разбирах какво става в мозъка му на бюрократ. Точно защото си бяхме подвили опашките при няколко заплетени случая, той си мислеше, че нарочно му ги пробутвам.
— Ти не беше лошо момче, Пат — казах аз бързо. — Преди си правехме услуги, без да си задаваме въпроси, нали? Някога да съм ти стоварвал нещо на главата?
Той се опита да отговори нещо, но аз го прекъснах:
— Да, разбира се, пътищата ни на няколко пъти се пресякоха, но тогава ти винаги ми стоварваше всичко на гърба още преди да започнем, защото си полицай. А аз не мога без информация… всичко, което мога, е да защитавам клиентите си. Откога си започнал да смяташ, че ти се мотам из краката?
Този път Пат се ухили.
— Пак ще трябва да се извинявам днес. Направи ми още една услуга и си представи, че имам наполовина основателни причини да бъда подозрителен. На теб вратът ти е здрав, защото си вършиш сам работата и нямаш нищо против да получиш малко безплатна информация дори от мен, но аз не те обвинявам за това. А аз трябва да се грижа вратът ми да остане цял, защото много добре знаеш какъв натиск се оказва върху нашия департамент. Ако ни спипат натясно, ще трябва да отговаряме пред доста хора.
Той продължи да говори, но аз не го слушах. Очите ми продължаваха да се разхождат по отчета, докато думата „убита“ започна да подскача като жива. Виждах Рижата, с двете мили трапчинки на бузите, целуваща пръста си и грейнала в усмивка, предназначена само и единствено за мен. Проститутка, а можеше да бъде истинска лейди; приятел за няколко безумно кратки мига…