На него това, изглежда, въобще не му пречеше.
— Мисля, че е там отзад.
Лъчът се премести на пода и ние спряхме пред някакви сандъци, изпотрошени мебели и всякакви боклуци, събирани тук с години. Водачът ми разрови купчината с дръжката на метлата, но само изплаши няколко плъха. Покрай стените имаше цяла камара хартии: сметки и разписки, счетоводни книги и купища посивели листа. Отворих няколко кутии да видя какво има вътре. В едната имаше огризки от моливи, а в другата — рисунки на голи жени. Не бяха много добри.
Светлината се измести встрани и пазачът каза:
— Струва ми се, че е това.
Взех фенерчето, а той измъкна една посмачкана картонена кутия, вързана с връв. Отгоре с червен флумастер бе написано: „Внимавай!“
Той кимна и сви устни, като търсеше място да се изплюе. Накрая видя един плъх на тръбата за отопление и реши да изпробва на него. Чух как плъхът изцвърча, замаха с лапички и се свлече в купчина хартии. Това, което дъвчеше, сигурно беше истинска отрова.
Развързах връвчицата и отворих кутията. Може би очаквах прекалено много. Ръката ми с фенера леко трепереше. Наведох се и дъхът ми спря.
От вътрешната страна кутията бе обвита с попивателна хартия, за да поглъща влагата, а на дъното старателно бяха подредени два реда снимки, разделени по дати.
Изрекох в ума си всички псувни, които знаех. Още една купчина снимки с усмихващи се в обектива двойки! Бих ги изхвърлил всичките, но точно в този момент се сетих, че ми струваха петарка.
До асансьора пазачът ме накара да се разпиша в книгата за посетители. Надрасках едно „Дж. Джонсън“ и излязох.
В осем и петнайсет се обадих на Пат у тях. Още не се беше прибрал, така че опитах в офиса му. Щом чух гласа му, веднага разбрах, че има нещо.
— Майк? Къде си?
— Тук наблизо. Има ли нещо ново?
— Да — той не се доизказа. — Искам да говоря с теб. Можеш ли да бъдеш след десет минути в Раундтаун Грил?
— Ще бъда. Какво е станало?
— Ще ти кажа. Десет минути. — Някой го повика и Пат затвори.
Точно след десет минути пристигнах в Раундтаун, проправих си път и намерих Пат в последното сепаре. Челото му бе прорязано от дълбоки бръчки, които преди това не бях забелязал, и го правеха да изглежда по стар. Като ме видя, той се насили да се усмихне и ми махна с ръка да седна.
Върху масата лежеше разгърнат вечерният вестник. Пат почука изразително върху едно крещящо заглавие.
— Имаш ли нещо общо с това?
Пъхнах цигара в устата си и я запалих.
— Ти по-добре знаеш от мен, Пат.
Той сви вестника на руло и го остави настрани със злобна гримаса на лицето.
— Не мислех, че имаш. Но трябваше да се уверя. Излязло е по някакъв начин на повърхността и обърка въшливата операция.
— По какъв начин?
Келнерът донесе две бири. Пат веднага изпи своята и си поръча нова, преди момчето да си е отишло.
— Върху мен оказват натиск, приятелю! Страшно ме натискат. Знаеш ли колко гнили подлеци има по света? Трябва да са милиони. Девет десети от тях живеят в нашия град. И всеки от тях контролира по един избирателен район. Обаждат се на някоя клечка и казват какво искат. Скоро тази клечка получава много такива обаждания. Значи трябва да реагира. И тогава започва натискът. По жицата започват да се разнасят думи да си седиш на задника, да забавиш темпото и това не са празни думи, зад тях се крие реална заплаха. Добре измислено, нали? Имаш в ръцете си такъв материал, а си принуден да го изхвърлиш.
Втората бира последва първата и още една беше по петите й. Никога не бях виждал Пат толкова луд.
— Мъча се да бъда прилично ченге — продължи той. — Опитвам се да се придържам към буквата на закона и честно да изпълнявам дълга си. Зная, че данъкоплатците имат решаваща дума в много неща, но сега започвам да се чудя. Натискът идва от всички посоки. Телефонни обаждания, намеци, че съм отишъл прекалено далеч, за да има връщане назад, напомняния, че съм само един полицай, някакъв си там капитан. Седи си тихо и не се ври където не ти е работата!
— Да минем на въпроса, Пат.
— Окръжният прокурор смята, че Ан Майнър е била убита. Той е независим и дейността му се намира пред очите на цялата общественост, затова на него не му се оказва натиск. Всичко се свежда до едно. Убийството на Ан Майнър може да се разследва, ако е необходимо, но острите ъгли трябва да се избягват. Това е цялата история. Разнесъл се е слух за съществуването на книгата с имената, но никой не знае, че са кодирани.