Тръснах пепелта от цигарата в пепелника и го погледнах.
— Искаш да кажеш, че със системата на „телефонните момичета“ и проституцията са свързани големи босове, които не искат техните имена да изплуват на повърхността, така ли?
— Да.
— И какво ще правиш?
Пат съвсем не беше щастлив. Той каза:
— Или продължавам работата си, изравям цялата мръсотия и получавам любезна покана за оставка, или се предавам, спасявам работата си и погребвам този случай, за да спася парите на данъкоплатците за бъдещите случаи.
Поклатих патетично глава.
— Такава е цената на честността. Какво избираш?
— Не знам, Майк.
— Ти си този, който трябва да реши, и то бързо.
— Знам. На първо време бих искал да си сменим значките. Ти не си толкова безмълвен.
— Нито пък ти, рожбо. Отговорът е ясен, не е ли така?
Погледите ни се срещнаха и Пат кимна бавно с глава. Злобна усмивка разкриви устните му и зъбите му отново бяха стиснати здраво.
— Подскажи ми.
— Ти си върши работата, а аз ще закова тези, които те безпокоят. Ако трябва, ще им натикам зъбите в гърлото, и то с най-голямо удоволствие. Но има и още нещо. Не трябва да ти казвам колко голям е този рекет. Момичета в блестящи дрехи и високите откупи са само едната страна на организираната проституция. Рекетът, шантажът — всичко това е тясно свързано. И следите водят към върховете. Достатъчно е да се развърже само един възел и цялото кълбо ще се разплете. Трябва да заловим някого, който ще зачурулика. За да спасят кожата си, ще запеят и останалите. Тогава ще се появи и доказателството.
Ударих по масата и стиснах пръстите си в юмрук с такава сила, че кожата на кокалчетата ми побеля.
— Имаме нужда от доказателства, Пат. Единственото, което трябва да правим, е да търсим доказателства. Има и други книги с имена и суми, старателно заровени някъде, и аз ще ги открия. Момчетата зад завесата няма да допуснат това. Сега те са подплашени и заличават следите. Това е паника, а в такива моменти грешките са неизбежни. Трябва само да сме готови и да чакаме.
— Да, но докога?
— До утре вечер. Големите момчета наемат други да им вършат работата. Те са набелязали един от хората си, защото са го видели да говори с мен. Утре вечер, точно в девет и трийсет, един сводник на име Коби Бенет ще напусне дома, където се крие сега, и ще тръгне по улицата. Няма начин да не го засекат и да не се опитат да го премахнат. Това е всичко. Ще ги спипаме там и играта ще започне. Доста хора ще бъдат подплашени отново. Трябва да им покажем, че политиците не са успели да потулят нещата.
— Бенет знае ли за този план?
— Разбира, че трябва да бъде примамка. Това е единственият му шанс да оцелее. Може да успее, а може и да не успее. Просто няма друг изход. Ще разположиш хората си наоколо, готови да се намесят, когато неприятностите започнат. После Бенет нека се измита. Повече няма да се върне.
Написах на обратната страна на един плик адреса на Коби, набелязах, маршрута, по който ще мине, и го подадох на Пат. Той го прегледа и го пъхна в джоба си.
— Това може да ми струва службата, момче.
— Може да ти струва и главата — напомних му аз. — Но ако номерът мине, няма да звънят и да те предупреждават, и тези гадни копелета с избирателните райони ще побързат да се изметат от града. Нищо не можем да ги спрем, защото тази игра е от времената на Ева. Това, което можем да направим, е да я преустановим за малко, за да спасим тези, които иначе няма да бъдат живи, и да пречукаме други, които е по-добре да са мъртви.
— И всичко това заради едно червенокосо момиче — каза Пат бавно.
— Да. Заради Нанси. Заради това, че я убиха.
— Все още не знаем това.
— Сигурен съм, че е така. Открих и още някои неща. Ако е било нещастен случай, тя не е очаквала да умре по този начин. Нанси е била обречена. И още нещо, Пат. Това, изглежда, е голяма история, част от която е свързана с червенокосата. Не мога да я разбера, но сега работя по някои идеи, които изглеждат доста добре.
— Застрахователната компания е съгласна, че това е нещастен случай, и е готова да заплати обезщетение на близките й, ако се намерят такива.
— Това е главното препятствие, както е казал бардът, голямата крачка, която трябва да направим.
Часовникът ми си пълзеше от само себе си. Станах и допих бирата, която бе изветряла, докато си говорехме.