Выбрать главу

Застинах на вратата. Не смеех да дишам, за да не прогоня чудесното видение. Гласът й едва се чуваше.

— Преди хиляда години реших, че ще облека тази нощница в първата си брачна нощ. Преди хиляда години аз изплаках сърцето си, скрих го дълбоко в себе си и бях забравила за него, докато не те срещнах.

Лола се обърна с грациозно движение и направи крачка към мен.

— Никога не съм имала нощ, която бих искала да запомня. Нека това бъде тази нощ.

В очите й гореше огънят на страстта.

— Ела при мен, Майк.

Не беше нужно да ме вика. Хванах я за раменете и пръстите ми се впиха в нежното й тяло.

— Искам да ме обичаш, Майк, само тази нощ — изстена тя. — Искам любов, толкова силна и яростна, колкото е и моята, защото „утре“ за нас може и да няма, а ако настъпи, то никога няма да бъде същото. Кажи ми, Майк, кажи ми.

— Обичам те, Лола. Бих ти го казал и по-рано, но ти не ми позволяваше. Не мога да не те обичам. Някога бях решил за себе си, че не мога да обичам. Но съм се лъгал.

— Само тази нощ…

— Грешиш. Не само тази нощ. Ще те обичам колкото ми харесва. Ако трябва да си почина за малко, ще си почина. Ти си съвсем нова, Лола… създадена си за мъж, който струва много повече от мен. Аз нося нещастие на всичко, до което се докосвам.

Тя затвори устата ми с пръсти. Тялото ми гореше от желанието да я притежавам, а главата ми се въртеше. Тя взе ръката ми и я постави на рамото си, върху презрамката на нощницата.

— Тази нощница се облича само веднъж. И има само един начин да я съблечеш.

Дяволът изкушаваше плътта ми.

Пръстите ми сграбчиха коприната и тя се разцепи с лекота. Лола стоеше пред мен, гола и съблазнителна.

Гласът й беше пълен с пеещи ангели.

— Обичам те, Майк, обичам те — повтори Лола.

Беше моят тип жена, такава, на която не трябва да говориш, защото думите не бяха необходими. Тя беше честна пред себе си и силна в своята честност, способна да обича един мъж с цялото си сърце, готова да му го даде изцяло, и тя ми го даваше.

Устните й бяха студени, но тялото й гореше с вътрешен огън, който само любовта можеше да потуши.

Това беше нощ, която тя мислеше, че никога няма да дойде.

За мен бе нощ, която нямаше да забравя никога.

Събудих се сам. Тиктакането на миниатюрния будилник на шкафа постоянно напомняше, че новият ден е настъпил. До мен на възглавницата имаше писмо от Лола, запечатано с целувка от червило. Прочетох го:

C>

Всичко свърши прекалено бързо, Майк. Сега трябва да изпълня задачата, която ми постави. Закуската е готова, само трябва да я стоплиш.

C$

По дяволите закуската! Минаваше дванайсет часът. Дъвчех и в същото време се обличах, желаейки по-бързо да се захвана за работа. Докато чаках кафето да изстине, пуснах радиото. Говорителят сякаш за първи път в живота си беше истински възбуден. Говореше бързо, като се задъхваше, и едва успяваше да си поеме въздух между два параграфа. От мига, в който се разделих с Пат, полицията бе провела още две акции и в мрежите й се бяха хванали доста едри риби от подземния свят. Гигантският порочен обръч, който стискаше града, започваше да се разчупва.

Железният юмрук бе замахнал широко. Той бе ударил по места и хора, за които никога не бях помислял. Зловеща усмивка заигра по лицето ми и аз потърках с ръка прерасналата брада. Спомних си как Пат признаваше съществуването на такъв обръч и лесно се съгласяваше, че трудно може да се направи нещо. Сега той беше преглътнал собствените си думи и това му харесваше.

Вече нищо не можеше да бъде спряно. Вестниците бяха подхванали сензацията за кръстоносния поход и я бяха разпространили. Хората с праведно негодувание излизаха на лов за лисици, готови да смачкат това, което до вчера бяха поддържали с безразличието си. Просто си бяха намерили ново забавление: да гледат как тъпчат в калта известни имена и да изпитват тръпката, че бяха участници в нещо голямо.

Но основните сцени още не бяха написани. Действието в тях щеше да се развие по-късно, на подсъдимата скамейка, след като минат всички протести, апели и трикове, целящи да проточат нещата. А после може би някой щеше да бъде глобен, друг осъден на смехотворен срок затвор, а трети — оправдани поради липса на доказателства.