Клеркът изтри с облекчение потното си чело и ми подари поглед, който беше резервиран за най-долните човешки създания.
— Стая 406 — каза той.
Кимнах и тръгнах по стълбите, без да погледна към кладенеца, намиращ се в средата на помещението и минаващ вероятно за асансьор.
Мистър Бърин беше оставил вратата отворена за мен. Блъснах я навътре и я затворих след себе си, очаквайки да се озова просто в друга стая. Грешах, дяволски грешах. На каквото и да приличаше Суник Хаус отвън, неговата външност беше заблуждаваща. Оказах се в анфилада от стаи, мебелирани, доколкото можех да съдя, с най-добрия възможен вкус.
След миг клиентът ми излезе, облечен в копринен смокингов жакет, с грижливо сресана назад бяла грива. Изглеждаше като човек, който е планирал да посрещне скъп гост, а не като събуден от досадния звънец на служителя.
Ръката му уцели моята в силно ръкостискане.
— Приятно ми е, че ви виждам, Майк, много ми е приятно. Влизайте вътре, където можем да поговорим.
— Благодаря.
Той ме поведе покрай всекидневната, която се беше разположила около един роял, и влязохме в малък кабинет, покрай стените на които бяха наредени етажерки с книги. Имаше глави на диви зверове и риби и снимки в рамки, от които гледаше стопанинът на кабинета на младини.
— Тук е доста уютно, мистър Бърин.
— Да, използвам мястото от години, както можете сам да се убедите. Това е градската ми резиденция с всичките й преимущества на хотел. Сядайте.
Той ми посочи едно необятно, обвито с кожа кресло и аз потънах в него, усещайки очертания на някой друг, който ги беше оставил в него благодарение на постоянната употреба.
— Пура?
— Не, благодаря.
Извадих пакет Лъки и пъхнах една цигара в устата си.
— Извинете, че ви вдигнах по такъв начин от леглото.
— Няма нищо, Майк. Трябва обаче да си призная, че бях доста учуден. Знаете, че на моята възраст старците вече са си изградили определени навици. Но както предположих, вие сигурно имате важни причини, за да ме потърсите по това време?
Издухах облак дим.
— Не, само исках да поговоря с някого. У мен са вашите петстотин долара и това е предлогът да ви избера за този някой.
— Петстотин долара… — Мистър Бърин си спомни. — Имате предвид парите, които преведох по банковата ви сметка за покриване… ъ-ъ-ъ… на онзи разход?
— Да. Не се наложи да ги използвам.
— Но вие сам искахте да ги дадете за информацията. Може би сте премислили?
— Не, просто момичето, за което бяха предназначени, не успя да осребри чека. — Лицето му изрази учудване, което прерасна в недоумение. — Проследили са ме. Като последния глупак не помислих за това и ме проследиха. Убили са момичето и са се опитали да инсценират самоубийство. Не стана. Докато бях навън, претърсили апартамента ми и задигнаха някои неща.
— Знаете ли… — Гласът му трепереше.
— Фини Ласт. Вашият бивш наемен работник, мистър Бърин.
— Боже! — Той стисна ръцете си толкова силно, че кокалчетата им побеляха. — Какво направих, какво направих!
Мистър Бърин затвори очи и главата му клюмна. В този момент за първи път изглеждаше стар и безсилен.
— Вие нямате никаква вина за това. Точно обратното. Направихте всичко възможно, за да попречите подобно нещо да се случи отново.
— Благодаря, Майк.
Станах и поставих ръка на рамото му.
— Стегнете се. Не бива да се чувствате виновен. Ако изобщо трябва да чувствате нещо, чувствайте се добре. Знаете ли какво става в града сега?
— Да, аз… чух за това.
— Причината за това са вашите пари, които купиха усещането за почтеност. Именно от това имаше нужда градът. Вие ме наехте, за да открия името на червенокосата. Вместо това разровихме купища мръсотия само защото едно момиче лежи неидентифицирана в моргата. Не исках да бъде погребана без име. Никой от нас не знаеше какво ще стане и сега резултатът не е далеч. В един прекрасен ден слънцето отново ще изгрее и градът ще вдигне гордо глава.
— Но момичето така и остана без име, така ли? — Той ме погледна тревожно.
— Не. Тя скоро ще има име. Имате ли нещо против да се обадя по телефона?
— Не, разбира се. Той е в хола. През това време ще приготвя по едно питие. Лично аз се нуждая от нещо по-силно, защото не съм свикнал да получавам разстройващи новини.