През бодрото настроение, което демонстрираше, прозираше печал, която не можех да гледам хладнокръвно. На стареца наистина му беше тежко. Намерих телефона и позвъних на Велда у тях. Беше ужасно сърдита.
— Аз съм, скъпа. Какво става в офиса?
— Слушай, Майк, винаги избираш най-ужасните часове! Чаках те в офиса цяла вечер да се обадиш. Това момиче… Лола… Изпратила е един плик. Там има квитанция от заложна къща и нищо повече.
— Квитанция ли? — Гласът ми пресипна от вълнение. — Намерила я е, Велда! По дяволите, намерила я е! Къде е квитанцията?
— Оставих я на масата.
— По дяволите, това е чудесно! Чуй ме, малката, забравих ключа от офиса у нас. Ела след един час. Не, по-добре след час и половина. Искам първо да пийна, за да отбележа събитието. Ще звънна на Пат и ще дойдем двамата. Дочуване, рожбо!
Сложих ръка на вилката, почаках един момент и бързо набрах номера на Лола. Тя се обади веднага, сякаш седеше и чакаше телефонът да звънне. Не можеше да диша от вълнение.
— О, Майк, къде си? Получи ли плика?
— Току-що се обадих на Велда и тя го е оставила в офиса. След малко отивам да го взема. Къде го намери?
— В едно малко магазинче недалеч от Бауъри. Фотоапаратът бе изложен на витрината.
— Прекрасно. Къде е той сега?
— У мен.
— А за какво беше всичко това с квитанцията?
В гласа на Лола прозвуча тревога.
— Не съм единствената, която го е търсила. На някои места са ме предварили. В пет магазина ми казаха, че съм вторият човек, който се интересува от този фотоапарат.
По гърба ми отново полазиха мравки.
— Какво направи?
— Реших, че който и да е той, използва моята тактика — търси по списък, съставен по телефонния указател. Тогава започнах отзад напред и я открих първа.
Влезе мистър Бърин и ми подаде хайбол. Благодарих му с кимване и отпих малко.
— Продължавай.
— Намерих я, но се страхувах да държа квитанцията у себе си. Сложих я в един плик и я изпратих в офиса ти.
— Умно момиче. Обичам те навсякъде. Не можеш да си представиш колко много те обичам.
— Майк, моля те…
Засмях се. Свободно, радостно, задъхвайки се от щастие, каквото не бях изпитвал много отдавна.
— Стига, Лола. Скоро всичко ще свърши. Пред нас е целият свят. Животът също е пред нас. Ще можем да им се наслаждаваме до насита. Кажи ми, Лола, кажи ми…
— Майк, обичам те. Обичам те — изхлипа тя.
— Помни, сладур, скоро ще дойда. И аз те обичам. Ще дойда след малко. Ще ме чакаш ли?
— Разбира се. Моля те, побързай. Искам до полуда да те видя.
Затворих и изпих на екс съдържанието на чашата. Ако можех само да предам на мистър Бърин частица от своето щастие. Той дяволски се нуждаеше от малко щастие.
— Свърши се — казах аз.
Нямаше отговор. Мистър Бърин само наклони бавно главата си.
— Ще има ли още… убийства, Майк?
— Може би. А може би законът ще се намеси навреме.
Ръката му повдигна чашата към устните му.
— Очевидно трябва да се радвам. Но не мога да се примиря със смъртта. За това и аз имам вина. — Той потрепери и остави чашата. — Искате ли още? Аз ще си налея.
— Да, разполагам с още малко време.
Той взе подноса и на излизане от хола повдигна капака на грамофона. Няколко плочи бяха наредени на металическа ос и той постави иглата на първата от тях. Облегнах се назад и се заслушах в откъса от опера на Вагнер, наблюдавайки извиващия се от горящата цигара дим.
Този път мистър Бърин донесе бутилката, миксер и кофичка с лед. Когато ми подаде питието, той седна на края на креслото и каза:
— Разкажете ми, Майк, само че без подробности. Само най-важното — помоли ме той и седна в креслото. — Причините… Защо се случват такива неща? Може би, когато науча, ще мога да се успокоя.
— В тази работа подробностите са най-важното и не бива да се изпускат. Това, което искам да разберете, е, че тези неща трябваше да станат и е добре, че се отървахме от тях. Търсехме име, а намерихме престъпление. Разследвахме престъпление, а открихме още по-големи имена. Този път полицията е безпристрастна. Ченгетата се възползваха от случая, за да покажат на какво са способни. Докато ние тук си седим кротко, всяка минута някой гад в града си подвива опашката. Можете да се гордеете, мистър Бърин. Аз се гордея. Дяволски съм горд. Загубих Нанси, но намерих Лола… и една частица от самия себе си.