Нещо се удари в перваза на прозореца и се плъзна по рамката: стълбата. Тя се люлееше от тежестта на човека, който, покрит от струи вода, се качваше по нея.
Бърин разчекна диво уста и закрещя с яростта на всички детронирани богове, но моят смях бе още по-силен.
Той все още крещеше, когато натиснах спусъка.