— Кой мъж? — попита Шараб. — Бяха двама.
Мъжът говореше английски с американски акцент. Това беше окуражаващо.
— Знаем само за единия от тях — каза мъжът.
— Какво е името му?
Мъжът се поколеба. Очевидно някой трябваше да направи първата крачка, за да докаже кой е. Това нямаше да бъде Шараб.
— Фрайдей — отвърна мъжът.
Шараб колебливо пристъпи напред.
— Той не е с нас!
— Какво се случи с него?
— Тръгна си — отвърна тя. — Нека да говорим лице в лице.
— Ела по-близо с вдигнати ръце — нареди американецът.
Той не се показваше иззад камъка. Сега беше ред на жената да му се довери.
Шараб отново прикри с ръка очите си и се опита да погледне отвъд камъка. От дясната страна видя по-малък камък, но нямаше и следа от други хора. Зад двете скали едва ли можеха да се скрият много войници. Но пък двата камъка предлагаха добро положение за кръстосан огън.
Шараб каза на Хасан и Али да изчакат на място. Те кимнаха. И двамата бяха изкарали оръжията си и се бяха прикрили зад скалите. Али леко се показа, за да я прикрие, ако се наложи.
— Ако нещо ми се случи, пробийте си път със стрелба — добави тя. — Трябва да отвлечете вниманието на индийската армия.
Мъжете отново кимнаха.
Американецът се намираше на неколкостотин ярда. Шараб не прибра пистолета си. Тя вдигна ръце на нивото на раменете си и тръгна към по-близкия камък. Не виждаше почти нищо заради острия леден вятър и трябваше да извърне лице настрани. Шалът й беше паднал и се вееше зад нея. Ледените частици хапеха плътта й. Бузата й сякаш пламна. Шараб беше принудена да свали лявата си ръка, за да прикрие лицето си. Наблизо нямаше скала, на която да се облегне, и разранените й стъпала поемаха цялата й тежест. Тя влачеше крака, за да облекчи болката. Поне теренът беше равен. Беше й по-лесно да се придвижи.
Със сълзящи от вятъра и студа очи, Шараб измина последните няколко ярда до камъка. Падна до него с треперещи колене. Започна да се плъзга настрани. Към нея се протегнаха силни ръце с дебели ръкавици и й помогнаха да се изправи. Тя все още държеше пистолета. Но едва ли можеше да се защити — пръстът й беше твърде вледенен, за да натисне спусъка.
Един мъж, облечен в бяла зимна униформа, я издърпа зад камъка. Сложи я да седне и използва тялото си, за да я предпази от вятъра. После се наведе към ухото й.
— Ти ли си лидерът? — попита той.
— Първо ми кажи ти кой си — отвърна Шараб. Едва успя да произнесе думите. Устните й трепереха.
— Аз съм полковник Огъст от американския Ударен отряд.
— Аз съм лидерът на тези бойци от МСК — безсилно каза Шараб. Тя примигна и огледа тъмното плато. Зад по-малкия камък седеше още един мъж.
— Това е господин Мюзикънт, нашият лекар — обясни Огъст. — Ако някой от хората ти има нужда от помощ, веднага ще го изпратя.
— Мисля, че сме добре, с изключение на студа — каза жената. — Пръстите, стъпалата, устните.
Мъжът се наведе още по-близо. Издиша горещ въздух върху устните й. Усещането за топлината беше чудесно. Той го направи отново.
— С колко души разполагаш? — попита Шараб.
— С трима — отвърна той.
Тя го стрелна с поглед.
— Само с трима?
Той кимна.
— Звукът, който чухме…
— Индийците откриха огън — каза той. — Елиминираха повечето от хората ми. Къде е господин Фрайдей?
— Разделихме групата на две — отвърна Шараб. — Той е с другата половина. Те тръгнаха в друга посока.
— През глетчера? — попита полковникът.
Шараб кимна.
— Оттам ли ще се върнат в Пакистан? — продължи да я разпитва Огъст.
Жената не отговори веднага. Вместо това погледна лицето му. Той носеше очила и тя не успя да види очите му. Устните му бяха изпънати и безчувствени. Кожата му беше бледа, но загрубяла. Определено беше американец и със сигурност беше преживявал трудни времена.
— Какво ще правиш с информацията? — попита тя.
— Третият оцелял от нашия екип се приземи в долината. Той ще се опита да се свърже с другата част от групата.
— Разбирам. Да, останалите ще се опитат да пресекат глетчера и да се приберат у дома.
— Имаш ли някаква връзка с тях? — попита Огъст.
Тя поклати глава.
— А вие какво се опитвате да направите? — отново попита той. — Да отдалечите индийските войници от другата група?
— Да — каза Шараб. — Носим експлозиви. Смятахме да отвлечем вниманието им, може би да причиним някоя лавина.
— Това няма да е необходимо — информира я Огъст. — Индийските сили са се запътили към нас. Няма да им бъде лесно да се изкачат дотук, а ние ще им създадем доста работа, преди да изпратят хеликоптери от контролираната зона. — Огъст посегна към радиото. — Ти и хората ти имате ли нужда от храна или вода?