— Добре — каза Хърбърт. — Както и да е, бяхме прави — продължи той. — Пакистанците са се разделили на две групи. Нанда Кумар и дядо й са тръгнали заедно с Рон Фрайдей и един от пакистанците. И ти позна, Пол. Насочили са се към глетчера Сиячин.
— Брет говорил ли е с Майк? — попита Худ.
— Още не — отвърна Хърбърт. — Имат електростатични радиосмущения, причинени от ледена буря над платото. Брет казва, че ледът се носел на вълни. Продължава да опитва да осъществи връзка с Майк.
Худ изведнъж изпита прилив на вина заради топлия си офис и идеално работещия телефон.
— Пол, имам едно предложение — каза Хърбърт. — Мисля, че трябва да помолим пакистанците за помощ при измъкването на екипите от планината. В крайна сметка именно техния задник се опитваме да спасим от огъня.
— Не можем да го направим — намеси се Плъмър.
— Защо? — попита Хърбърт.
— Ако ситуацията е толкова напрегната, колкото Пол я описва, едно навлизане на пакистанските военновъздушни сили на територията на Индия само ще влоши положението. Ще подтикне индийската армия към атака.
— Може да мине за стандартен полет — каза Хърбърт.
— Не и ако в планините има пакистански силози — отвърна Плъмър. — Освен това ще предоставим на Пакистан предварително известие за възможен ядрен удар. Това може да насърчи Исламабад да удари пръв.
— Джихад — каза Худ.
— Духовниците ще го нарекат така — съгласи се Плъмър. — Но за генералите това ще бъде просто една разумна тактическа маневра. Ситуацията виси на косъм и без да вкарваме още фанатизирани армии в конфликта.
— А ако Съединените щати изпратят допълнителни сили в планините? — предложи Худ.
— Това няма да се случи — мрачно отвърна Хърбърт. — Дори и ако обединеното ръководство на Министерството на отбраната и президентът заповядат изпращането на ударна сила от Турция или Близкия изток, подготовката и пристигането им на място ще отнемат часове.
— Има нещо, което не разбирам — каза Плъмър. — Защо обсъждаме военни операции? Не можем ли да съобщим на Индия какво са замислили Специалните гранични сили? Сигурен съм, че заговорът за натопяване на терористите е известен на твърде ограничен брой правителствени служители.
— И аз смятам, че е ограничена конспирация — съгласи се Худ. — Проблемът е, че нямаме и представа кой може да е замесен.
— Очевидно някой е подслушвал канала между Оперативния център и Делхи — каза Хърбърт. — Откъде иначе биха могли да знаят за мисията на Ударния отряд? Но както и да е. Преди бомбите на пазара умерените индийци сигурно щяха да предприемат нещо. Но Кев Клъстър следи телевизионните станции и радиопредаванията в Индия. Подкрепата на народа към военните нараства с всяка изминала минута.
— Което означава, че умерените фракции ще се страхуват да правят изявления — изтъкна Худ.
— Точно така — потвърди Хърбърт.
— А генералният секретар на Обединените нации? — попита Плъмър. — Пол, ти я познаваш. Забрави враждите помежду ви. Тя е индийка. Това е достатъчно добра причина да изложи пред света фактите около атаката.
— Мала Чатърджи? — възкликна Хърбърт. — Отношението й към тероризма е толкова меко, че речите й превръщат дори и най-състрадателните хора в готова да линчува наред тълпа. Не спря да дрънка безсмислици, докато в сградата на ООН терористите убиваха заложници.
— Самата Чатърджи си има твърде много собствени врагове — съгласи се Худ. — На този етап намесата й само ще влоши нещата.
— Отново ще го кажа, Пол. Може би руснаците ще ни помогнат да усмирим Индия — припомни Хърбърт. — Знам, че искат да се покажат като сериозни умиротворители.
— Възможно е — каза Худ. — Но дори и да се обърнем към тях, времето отново ще бъде проблем.
— Да, времето и скорошната история — отбеляза Плъмър. — Пакистан има тесни връзки с Афганистан. Все още има много руски лидери, които копнеят да видят и двете държави сринати със земята.
— Но продължителното патово положение между Индия и Пакистан означава продължително запасяване с оръжия — каза Хърбърт. — Тук говорят парите. Делхи ще продължи да купува оръжия и муниции от Москва.
— Вярно е, но все пак Пол има право — отвърна Плъмър. — Дебатът, който в момента водим, ще отнеме на Кремъл дни, ако не и повече. Не разполагаме с такова време.
— Е, Рон. Предложенията ми се изчерпаха и започвам да се ядосвам — рязко отсече Хърбърт.
— А на мен работата ми е да се правя на адвокат на дявола, Боб — защити се Рон. — Можем да препратим някои от тези предложения нагоре към Москва и Пентагона, но не смятам, че ще получат подкрепата, от която се нуждаем.