Последните думи на Симатна за съществуването на бележки под линията даваше на Плъмър надеждата за тези „сто и осемдесет“.
Вратата се отвори, докато Плъмър четеше деветдесетгодишния документ, подписан от Хан.
— И аз често стоя на това място и се взирам в това парче хартия — заяви посланикът, влизайки в стаята. — Напомня ми за една мечта, за която имам честа да се грижа, макар и временно.
Пакистанецът затвори тежката врата и тръгна към бюрото си. Посланикът изглеждаше малко по-отнесен от преди. За Плъмър това можеше да бъде и добро, и лошо. Или дипломацията беше триумфирала и Исламабад щеше да даде шанс на Майк Роджърс да завърши мисията. Това означаваше, че посланикът можеше да се превърне в герой или жертвено агне. Или потомците на Ага Хан III щяха да напишат нов документ на Мюсюлманската лига. Документ, който щеше да бъде внедрен в историческите книги с помощта на плутоний 239.
Симатна чевръсто се вмъкна зад бюрото си и посочи един от столовете от другата страна. Плъмър изчака посланика да заеме мястото си и седна. После Симатна завъртя телефона към политическия съветник.
— Моля ви, обадете се на господин Худ и го помолете да ви свърже с генерал Роджърс — каза Симатна. — Трябва да говоря и с двамата.
— Какво ще им кажете? — попита Плъмър.
— Говорих с генерал Кюреши и с членовете на Съвета по национална сигурност — отвърна посланикът. — Изключително са обезпокоени, но паника няма. Започната е тайна подготовка за активиране на защитните механизми и системи. Ако онова, което казвате за индийката, е вярно, смятаме, че ситуацията не трябва да ескалира.
— Как може да помогне Оперативният център? — настоя Плъмър.
Посланик Симатна разказа на Плъмър какво беше дискутирано между пакистанските лидери. Планът им беше повече от „сто и осемдесет“. Това беше възможност, за която Плъмър изобщо не се беше сещал.
Освен това Плъмър осъзнаваше, че планът крие и голям риск. Може би пакистанците си търсеха съюзник във войната с Индия. Ако посланикът подвеждаше Плъмър относно техните намерения, пакистанското предложение можеше да постави Съединените щати в епицентъра на бушуващ пожар.
В буквалния смисъл.
За добро или лошо, Рон Плъмър трябваше да се обади по телефона.
Пол Худ беше онзи, който трябваше да вземе решението.
49.
Вашингтон
Четвъртък, 13:36
Пол Худ тъкмо крадеше парче пица от бюрото на асистента си, когато по телефона се обади Рон Плъмър. Худ помоли Бъгс да извика Боб Хърбърт. После забърза към бюрото си, за да се обади.
— Какво стана? — попита Худ, вдигайки слушалката.
Дочу слабо, далечно ехо, което говореше, че от другата страна го слушат чрез спикера. Худ включи собствения си спикер.
— Пол, тук съм заедно с посланик Симатна — каза Плъмър. — Той има предложение.
— Добър ден, господин посланик — учтиво произнесе Худ. — Как можем да ви помогнем?
В този момент Хърбърт се появи на инвалидната си количка и затвори вратата след себе си.
— Господин директор, първо искам да изразя дълбокото си съчувствие към загубата на вашия Ударен отряд и признателността на моето правителство за онова, което са се опитвали да извършат — започна Симатна.
— Благодаря — отвърна Худ. Посланикът звучеше прекалено състрадателно. Очевидно се беше досетил, че екипът не е бил в региона, за да спре индийската агресия.
Хърбърт беше малко по-безцеремонен. Шефът на разузнаването размаха среден пръст.
— Второ, моето правителство има план, който ще помогне на генерал Роджърс и неговия екип — продължи Симатна. — Както вече обясних на господин Плъмър, ще трябва да се споразумеем с вашето правителство, че някои подробности от операцията ще останат конфиденциални.
— Не бих могъл да говоря от името на правителството, а само от моята скромна позиция — каза Худ. — Ако ми споделите вашата идея, незабавно ще се посъветвам с хората, които могат да поемат тези гаранции.
Пол Худ имаше чувството, че умира отвътре. Жизненоважните секунди се изплъзваха, докато двамата с посланик Симатна разиграваха пози. Но така се танцуваше този танц.
— Планът, който предлагаме, е групата ви да се отправи към ракетния силоз, който нашите военни са изградили в глетчера — каза Симатна. — Това е място, което се контролира от разстояние, а вътрешността се наблюдава с видеокамери. Индийката може да направи изявлението си от вътрешността на силоза.
Худ впери поглед в Боб Хърбърт. Майк Роджърс получаваше покана да посети един от силозите, които Ударният отряд трябваше да открие според първоначалната мисия. Иронията на предложението беше почти болезнена. На Худ обаче му беше трудно да предвиди трудностите, които този план криеше.