Със или без генерал Роджърс.
51.
Хребетът Химачал
Четвъртък, 23:41
Това беше един усилен ден за майор Дев Пюри и двестате войници от неговия елитен фронтови полк. Предполагаше се, че ще бъде един безпроблемен обход по хълмовете в подножието на Великата хималайска верига. Вместо това се превърна в изнурителен поход, осеян с изненадващи разузнавателни доклади, неочаквани врагове, различни стратегии и непрекъснато променящи се цели.
Последната отсечка беше най-рискована. Съществуваше опасност да привлекат вниманието на пакистанските гранични сили. А заради мисията на Пюри на врага щеше да му бъде много по-лесно да пресече контролираната зона при трета база.
Индийските войници вървяха без почивка, откакто напуснаха окопите. Теренът беше, меко казано, неравен. По високите хълмове ги посрещнаха студ и виелици. Успешната атака над парашутистите вля в отряда така необходимия морален тласък в продължаващото издирване на пакистанската група. Но тъмнината и лапавицата ги сломиха, докато напредваха нагоре. А сега им предстоеше изкачване, което щеше да изцеди енергията им до капка. След това щяха да се изправят срещу неизвестното: силата и точното местоположение на врага. Това не беше начинът, по който майор Пюри би провел една военна операция.
Почти осем часа по-рано индийските войници започнаха да стягат редиците си в базата Гомпа Тауър при хребета Химачал. Според последната информация, която Пюри беше получил, група американски войници бяха предприели скок, за да помогнат на терористите да пресекат контролираната зона и да влязат в Пакистан. Именно натам се бяха насочили парашутистите. Със сигурност пакистанците също се намираха в този район. Нямаше друг път напред, освен през редиците на индийските войници. Пакистанците несъмнено бяха изтощени и едва ли разполагаха с кой знае какво въоръжение, сега, когато американците бяха елиминирани. Въпреки това майор Пюри не ги подценяваше. Никога не считаше залавянето на враговете за сигурно, когато те се намираха на подобна височина. Според плана, който бяха разработили заедно с лейтенантите, щяха да изпратят двадесет и пет мъже да изкачат върха, докато останалите ги прикриват от подножието с далекобойни пушки и телескопически мерници. Други двадесет и петима имаха готовност да се качат за подкрепление, ако се наложеше. Единият от двата екипа със сигурност щеше да залови групата. Единият от двата екипа със сигурност щеше да вземе жертви. За съжаление министърът на отбраната Кабир не желаеше да изчака пакистанците да слязат. Сега, когато американците бяха избити, от страна на Вашингтон и Делхи щеше да има трудни въпроси за онова, което се беше случило с парашутистите. Министърът полагаше много усилия, за да попречи на въздушното разузнаване да навлезе в района и да локализира и прибере останките на американците. Вече беше информирал министър-председателя, че екипът на майор Пюри се намира на мястото и ще ги открие вместо „Хималайските орли“. Онова, от което Кабир се страхуваше, беше, че въздушното разузнаване може да локализира не само парашутистите, но и пакистанците. Министърът на отбраната не искаше те да бъдат заловени живи.
С помощта на очила за нощно виждане и електрически фенерчета индийският отряд приготвяше екипировката за изкачване. Войниците бяха доловили слаби топлинни сигнали отгоре и знаеха, че врагът чака там. За съжаление обходните полети нямаше да им помогнат. Суровите снежни бури правеха видимостта и навигацията трудни. Бомбардирането напосоки също не даваше гаранция, че ще спре групата. Наоколо имаше много пещери, в които бегълците да се скрият. Освен това в предпланините и в някои от по-високите пещери живееха свещени отшелнически религиозни секти и планински племена. Последното нещо, което всяка от страните желаеше, беше унищожението на домовете и храмовете на тези неутрални хора. Това щеше да подтикне и тях, и международните им поддръжници към политическа или военна активност.
Индийските войници бяха преполовили подготовката за изкачването, когато майор Пюри получи изненадващо радиокомюнике. По-рано същия ден от хеликоптер, който извършвал рутинна патрулна обиколка, докладвали, че са открили останките на летателен апарат в долината Мангала. Но мястото било твърде тясно и хеликоптерът не могъл да се спусне, за да потърси евентуални оцелели. Майор Пюри изпрати отряд от четирима да разследват случая. Преди два часа войниците бяха съобщили, че става дума за паднал хеликоптер. Приличаше на Ка-25. Но машината беше толкова силно обгоряла, че не можеше да се твърди със сигурност. Пюри се обади в комуникационния център на Трета база. Оттам направиха проверка в министерството на авиацията. В района не бяха изпращани хеликоптери на специални мисии.