Тъй като хеликоптерът беше паднал в тясна долина, спасителните екипи щяха да бъдат изпратени чак на следващия ден. Парашутните скокове през нощта бяха твърде рисковани, а и по всичко личеше, че оцелели няма.
Един час по-късно отрядът на Пюри се натъкна на останките на десет американски парашутисти. Пюри предаде информацията на министъра на отбраната. Министърът отвърна, че ще задържи разпространяването на това сведение, докато терористите не бъдат заловени. Вече беше изработил сценарий, в който, за огромно съжаление, войниците на Пюри бяха объркали американците с пакистанци и ги бяха елиминирали.
Индийският разузнавателен екип беше изненадан от онова, което откри върху тялото на един от американците. Войникът, чернокожа жена, висеше на парашута си, който се беше закачил на скална издатина. На колана й имаше радио. От време на време червената лампичка просветваше. Някой от комуникационната верига се опитваше да се свърже с нея или с друг член на тази верига. Това означаваше, че не всички войници са били убити. За съжаление индийците не можеха да го потвърдят. От радиото се носеше единствено пращене.
Пюри очакваше да намери тези войници на скалите горе, заедно с пакистанците. Но екипът в долината Мангала беше използвал инфрачервени бинокли, за да сканира района. Техният сценарий беше различен.
— Засичаме силен източник на топлина на няколко мили североизточно — докладва сержант Балия, водачът на разузнавателния екип. — На глетчера има единичен топлинен източник.
— Може да са някои от местните хора — каза Пюри.
По горните хълмове на планинската верига, които обграждаха глетчера, живееха няколко групи планинци. Те често ловуваха през нощта, когато дребният дивеч и по-едрите газели се прибираха в своите дупки и бърлоги. Освен това използваха прикритието на мрака, за да поставят капани за хищниците, които излизаха на лов в ранната утрин. Планинците не ядяха месото на вълците и лисиците, но използваха кожите им за облекло. Капаните също така възпрепятстваха разрастването на броя на животните, което щеше да доведе до унищожаването на плячката в района.
— Доста на запад е, за да са те — отбеляза Балия. — Пък и факлите им щяха да причинят по-силен топлинен сигнал. Чудя се дали не са някои от американците. Ако екипировката им е била повредена при скока, може да са напалили лагерен огън.
— Колко са тези „няколко мили“? — попита Пюри.
— Приблизително четири — отвърна Балия. — Само не мога да разбера защо американците са напуснали долината. Атмосферните условия там са много по-умерени. Едва ли не са забелязали леда по върховете.
— Оцелелите може да са открили останките на хеликоптера и да са очаквали подкрепления. Продължили са напред — предположи Пюри.
— Но в такъв случай защо са оставили радиото? — продължи да разсъждава гласно сержантът. — Можели са лесно да го свалят. И тогава никой нямаше да узнае, че има оцелели.
— Може би е трябвало да го открием — каза Пюри. — По този начин могат да ни подават грешна информация. — Още докато произнасяше думите обаче, Пюри осъзна, че това няма смисъл. Американците нямаше как да знаят, че индийският разузнавателен отряд е на път за мястото.
Пюри започна да обмисля възможните сценарии. Вероятно хеликоптерът е бил изпратен в долината, за да подкрепи тайната операция на американците. Може би е трябвало да изтегли войниците след приключване на мисията. Ето защо нямаше непосредствен план за отстъпление. Може би американците е трябвало само да се свържат с пакистанците и да ги придружат до границата.
В следващия миг прозрението го разтърси. Може би това все още беше тяхната задача.
— Сержант, можете ли да стигнете до източника на топлината, и то възможно най-бързо? — попита майор Пюри.
— Разбира се — отвърна Балия. — Какво мислите, че става, сър?
— Не съм сигурен — отвърна майор Пюри. — Има вероятност някой от американците да е оцелял и да се е присъединил към пакистанската група на платото. А други парашутисти може да са били отнесени от вятъра далеч от долината.
— И смятате, че двете групи се опитват да поддържат връзка, за да се намерят? — попита сержант Балия.
— Възможно е — каза Пюри.
Майорът погледна нагоре към платото, което войниците му се готвеха да изкачат. Върхът беше тъмен, но очертанията му се виждаха на фона на облаците. Освен за присъствието на американските парашутисти, той не беше сигурен, че терористите са там, горе. Ами ако не бяха? Ами ако скокът на американците беше заблуждаваща маневра? Най-прекият път за Пакистан от този район минаваше през глетчера Сиячин, през сектора на Трета база.