Точно през неговото командване.
— Сержант, отправете се в преследване на сиячинския елемент — взе решение Пюри. — Ще изискам незабавна въздушна подкрепа в този район.
— През нощта?
— През нощта — каза Пюри. — Капитан Ананд познава местността. Ще успее да закара тежко въоръжения хеликоптер до целта. Искам да си там, в случай че попаднете на врагове и те се окопаят на места, които ракетите не могат да достигнат.
— Тръгваме, сър — отвърна сержантът. — Ще можем да докладваме след около два часа.
— Точно толкова време ще е необходимо на хеликоптера да пристигне — каза Пюри. — Успех, сержант.
Балия благодари и се оттегли.
Майорът се приближи към офицера по комуникациите и пожела да говори с базата. Пюри щеше да осведоми капитан Ананд за случващото се и да заповяда изпращането на въздушно разузнаване. Щеше да се погрижи операцията да бъде възможно най-безшумна. Ананд трябваше да използва само един хеликоптер, като нямаше да има нужда от комуникационна връзка с базата. Дори и пакистанците да не можеха да разтълкуват кодираните съобщения, внезапното увеличение в радиотрафика щеше да сигнализира, че нещо става.
Докато чакаше да го свържат с капитан Ананд, той заповяда на лейтенанта, който отговаряше за изкачването, да привърши подготовка, но да отложи началото на самата операция. Можеха да си позволят да изчакат два часа, преди да рискуват с изкачването. Пакистанците на платото нямаше къде да отидат.
Ако там наистина имаше пакистанци.
52.
Глетчерът Сиячин
Петък, 00:00
Когато Майк Роджърс беше на новобрански тренировъчен лагер, инструкторът му каза нещо, което той изобщо не повярва.
Името на инструктора беше Глен „Чука“ Шийни. И Чука каза, че когато противникът бъде ранен по време на атака, съществува твърде голяма вероятност той да не усети физическа болка.
„Тялото игнорира несмъртоносното нараняване“, учеше ги той. „Всички телесни течности се стичат там като резерва, сковават болката от юмручен удар, наръгване с нож или дори куршум и подхранват нуждата да се отвърне подобаващо“.
Роджърс не вярваше на тези думи, докато не попадна за пръв път в ръкопашна схватка във Виетконг. Американски и виетконгски разузнавателни отряди буквално налетяха един на друг по време на патрул северно от Бо Дюк, близо до границата с Камбоджа. Роджърс беше наръган с нож високо в лявата ръка, но не усети болка, докато битката не приключи. Един от приятелите му беше улучен от куршум в хълбока и продължи да се бие. Когато отрядът се върна в лагера и лекарите позакърпиха оцелелите, един от другарите на Роджърс му даде черна превръзка, на която с маслен червен молив беше написано следното: „Боли само когато спра да се бия.“
Вярно беше. Още повече — нямаше време да го заболи. Не и когато от него зависеше животът на други хора.
Реалността от загубата на Ударния отряд не напускаше Роджърс нито за секунда. Но болката още не го беше завладяла. Беше твърде концентриран върху целта, която ги беше довела тук.
Краката на Роджърс изтръпваха от умора, докато групата напредваше през най-непосилния терен, на който генералът беше стъпвал. Ледът беше гладък като огледало и затрудняваше неимоверно всяко движение. Нанда и Самуел все по-често се подхлъзваха. Роджърс беше доволен, че разполага със своите алпинистки котки въпреки тежестта им. Той продължаваше да помага на Апу Кумар. Фермерът беше обгърнал врата му с лявата си ръка и постепенно се свличаше все повече. Краката му по-скоро се влачеха, отколкото да стъпват на земята. Роджърс подозираше, че единственото нещо, което караше стареца все още да се движи, беше желанието му да види внучката си в безопасност. Американският офицер щеше да помогне на фермера въпреки всичко, но тази мисъл силно го трогваше.
Това чувство очевидно не се споделяше от Рон Фрайдей.
Той беше изостанал на няколко крачки зад Роджърс, Апу и Нанда. Самуел продължаваше да върви отпред, като включваше фенерчето на определени интервали. След около час на мъчителен преход Фрайдей се изравни с Роджърс. Дишаше тежко, а дъхът излизаше на тънки бели струйки от устата му.
— Осъзнаваш ли, че рискуваш останалата част от мисията, като го влачиш с нас? — попита Фрайдей.