Роджърс чу как няколко куршума изсвистяха покрай главата му. Усети пареща болка в дясното си рамо. Един от изстрелите явно го беше жулнал. Ръката и гърбът му се стоплиха, когато кръвта му обля измръзналата плът.
Роджърс лежеше неподвижно. Техният бяг и саможертвата на Апу бяха отвлекли вниманието на хеликоптера за известно време. Надяваше се, че е било достатъчно, за да могат Нанда, Фрайдей и Самуел да достигнат върха.
Стрелбата спря. След няколко секунди ревящият хеликоптер мина над главата на Роджърс. Насочваше се към ледените склонове. Беше време Роджърс да се размърда.
Апу все още беше вкопчен в него. Роджърс сграбчи лактите му и внимателно го дръпна настрани. После се плъзна надясно изпод мъртвеца. Кръвта на Апу се стече по лявата буза на Роджърс. Остави там няколко линии, наподобяващи грима, който индианците поставяха на лицата си преди започването на битка. Възрастният мъж не беше отдал живота си напразно.
Роджърс се изправи на крака. Спря, за да свали палтото на мъртвеца, после побягна към склона. Хеликоптерът се движеше бавно и американецът мина под него. Застана в участъка зад пилотската кабина, където се намираше извън полезрението на стрелеца. Чакаше хеликоптерът да се приближи още малко. Точно тогава трябваше да започне и изпълнението на плана му.
Картечницата отново започна да плюе огън. Червено-жълтите искри осветиха склоновете. Роджърс видя Нанда и двамата мъже да тичат покрай извитата основа на ледената стена, отдалечавайки се от машината. Леката извивка на склона пречеше на видимостта на хеликоптера.
Хеликоптерът намали скоростта си, приближавайки се до склона. Картечницата замлъкна, докато машината проследяваше плячката си. Като летеше толкова близо до повърхността, пилотът трябваше да прецени пространството за витлото, ветровете. Роджърс се надяваше, че това бяха единствените неща, за които пилотите щяха да се тревожат. Това щеше да бъде тяхната гибел.
Роджърс стигна до основата на склона. Опипа пътя си. Въздушната струя от задното витло беше свирепа, подобна на вълни от заледена вода. Роджърс закри очите си колкото можеше. Щеше да погледне отново, когато картечницата започнеше да стреля. А тогава трябваше бързо да се движи.
Хеликоптерът продължи да пълзи над глетчера. Гърленият рев на витлата ронеше ситен лед от околните зъбери. Роджърс го усещаше по голите си бузи.
Това беше добре. Планът може би щеше да проработи.
Няколко секунди по-късно картечницата отново се събуди. Роджърс видя как скалата се освети от искрите и побягна към останалите. Както и очакваше, при тази близост със склона оръжието и витлото къртеха ситни частици лед от стената. Пространството около хеликоптера бързо се покри с бяла пелена. И снежинките не падаха. Ветровете ги подмятаха из въздуха, добавяйки слой след слой от ледения сняг. След няколко секунди видимостта беше сведена до нула.
Картечницата замлъкна точно когато Роджърс излезе пред хеликоптера. Дори и с очилата си за нощно виждане екипажът нямаше да може да го види.
Роджърс беше преценил разстоянието между него и останалите. Насочи се към тях, опрял ръка на скалите. Краката му се бяха схванали, но той не можеше да спре.
— Трябва да се движим! — изкрещя Роджърс, приближавайки се към мястото, на което беше забелязал групата.
— Какво става? — извика Нанда.
— Не спирайте! — кресна Роджърс.
— Дядо ми добре ли е? — настойчиво попита тя.
По звука на гласа й Роджърс прецени, че жената се намира на около тридесет ярда от него. Продължи да тича. Няколко секунди по-късно се блъсна в един от бегълците. По височината си личеше, че е Фрайдей. Бяха спрели. Роджърс мина покрай него. Генералът посегна към Нанда, която беше следващата в колоната. Жената се обърна с лице към него.
— Дядо? — изпищя тя.
— Тръгвайте всички! — отново кресна Роджърс.
В кризисни ситуации инстинктът за самосъхранение на всеки индивид изпадаше в конфликт с порива му да се бори. Когато това се случеше, повишеният тон на някоя авторитетна фигура обикновено неутрализираше войнствената страна. Рязката команда позволяваше на инстинкта за самосъхранение да вземе надмощие. В този случай обаче викът на Роджърс прекърши желанието за бягство у Нанда. Тя стана не по-малко войнствена от него, което накара Фрайдей да спре на място.
— Къде е той? — изпищя жената.
— Дядо ти загина — каза Роджърс.