Тя започна да крещи за стареца и понечи да се върне назад. Роджърс мушна анорака на Апу под мишница и сграбчи Нанда за раменете. Стисна я здраво и насила я обърна в противоположната посока.
— Няма да го изоставя! — изплака тя.
— Нанда, той ме предпази с тялото си! — извика Роджърс. — Молеше ме да те спася!
Младата жена все още се бореше с него в опитите си да се върне. Роджърс не разполагаше с време да я увещава. Той буквално вдигна Нанда във въздуха, обърна я и започна да я дърпа напред. Тя се мъчеше да се задържи на крака, но поне спря да се боричка с него.
Роджърс наполовина носеше, наполовина влачеше жената, тичайки напред. Тя успя да възвърне равновесието си и Роджърс я улови за ръка. Продължи да я дърпа напред. Тя го следваше, въпреки че Роджърс чуваше хлипането й изпод бръмченето на приближаващия се хеликоптер. С това нямаше проблеми, стига Нанда да продължаваше да се движи.
Склонът рязко се спускаше на североизток. Самуел все още беше начело, докато всички тичаха, за да не попаднат в зрителния обсег на хеликоптера. Но без снежната пелена, която откъртените от картечницата ледени частици създаваха, пилотът скоро щеше да ги забележи. Роджърс трябваше да предприеме нещо.
— Самуел, хвани Нанда за ръка и продължавайте напред! — каза той.
— Да, сър — отвърна Самуел.
Американецът изпъна ръката на младата жена, а пакистанецът посегна назад. Напипа дланта на Нанда и Роджърс я освободи от хватката си. Двамата продължиха напред. Роджърс спря и Фрайдей се блъсна в него.
— Какво правиш? — попита Фрайдей.
— Дай ми факлите и кибрита. После тръгвай с тях — каза Роджърс, докато вадеше анорака на Апу изпод мишница.
Агентът на АНС изпълни инструкциите. Когато Фрайдей се отдалечи, Роджърс извади една от факлите, запали я и след това я закрепи в малка пукнатина в скалата. После увеси връхната дреха на Апу на един издаден камък точно зад нея. Извади пистолета си и се отдръпна от ледената стена. Клекна на едно коляно, постави другата факла на ботуша си, за да не се намокри, и насочи автоматичното си оръжие нагоре, под шестдесетградусов ъгъл. Това щеше да отпрати изстрелите му на около шестдесет фута височина. Не можеше да види нищо над двадесет фута, но и не му се налагаше.
Поне засега.
Няколко секунди по-късно хеликоптерът се показа над извивката на глетчера. Пилотите изключиха очилата си за нощно виждане. В противен случай стрелбата щеше да ги ослепи. Включиха външните светлини, като осветиха цялата скала. В момента, в който войниците от хеликоптера откриха стрелба по онова, което взеха за един от терористите, Роджърс също започна да стреля. Неговата цел бяха огромните буци лед близо до върха на хеликоптера. Картечницата на носа разкъса факлата и угаси пламъка. С тътен къртеше парчета лед от повърхността на глетчера. В същото време огънят на Роджърс изпращаше големи ледени късове право във витлото. Перките насякоха леда и го превърнаха в полутечна киша, която се изсипваше върху кабината. Снежният дъжд полепна по предното стъкло и моментално замръзна.
Хеликоптерът преустанови стрелбата.
Роджърс също.
Докато светлините на хеликоптера все още бяха включени, Роджърс за момент се запита дали да не стреля в пилотската кабина. След Афганистан и Чечения обаче руснаците бяха оборудвали много от по-новите щурмови хеликоптери „Микоян“ с бронирани стъкла, за да ги предпазят от снайперисти. Роджърс не искаше отблясъците от дулото да издадат позицията му.
Генералът остана приклекнал, като изчакваше реакцията на хеликоптера. Изчисли, че машината е във въздуха поне от деветдесет минути. Пилотът трябваше да отдели поне още деветдесет минути летателно време, за да се върне в базата. Това щеше да изчерпи запасите гориво на Ми-35. В допълнение, термалната устойчивост на хеликоптера щеше да бъде подложена на краен натиск, особено ако екипажът трябваше да се бори с ледена буря при всяка стрелба с картечницата. Въпреки че предното стъкло щеше да се размрази за минута-две, скрежът щеше да охлади външната обвивка на витлото.
Роджърс продължи да наблюдава кръжащата машина. Сърцето му биеше с двойно учестен ритъм заради напрегнатото очакване и студа. Генералът се запита дали младият овчар Давид, комуто освен че е било много по-топло, се е чувствал по същия начин, запращайки малкото си камъче срещу филистимския гигант Голиат. При успех рискованата постъпка на Давид щяла да донесе победа за народа му. При провал момчето щяло да се изправи срещу грозна, мрачна смърт в прашната, пустинна долина.
Външните светлини на хеликоптера угаснаха. Глетчерът отново потъна в тъмнина. Сега на Роджърс не му оставаше нищо друго, освен да чака и да се ослушва. Сърцето му удари точно петнадесет пъти, преди да чуе онова, което чакаше. С внезапно изръмжаване хеликоптерът Ми-35 обърна и се отдалечи покрай глетчера. Ревът на витлото бързо заглъхна зад дебелата ледена стена.