В Баку обстановката беше съвсем различна. Там пазарите бяха спокойни и добре уредени, а местното население беше малобройно и се държеше сравнително прилично. На Фрайдей му харесваше повече в Шринагар. Човек трябваше да внимава за враговете, докато се опитва да изхрани семейството си.
Работата зад бюро в американското посолство в Баку му беше интересна, но не и заради онова, което вършеше за заместник-посланик Дороти Уилямсън. Фрайдей беше работил като адвокат на „Мара Ойл“ в продължение на години и Уилямсън го беше приветствала сред служителите си именно по тази причина. Официално той трябваше да й помага в изготвянето на проектодокументи, целящи да отслабят апетитите на Азербайджан към каспийския нефт. Но онова, което правеше задълженията на Фрайдей истински вълнуващи, беше работата под прикритие, която вършеше за Джак Фенуик, бившия съветник на президента по въпросите на националната сигурност.
Широкоплещестият мъж беше вербуван от Агенцията за национална сигурност още докато учеше право. Един от преподавателите му, Винсънт Ван Нюсен, беше служил като агент на Службата за стратегическо реагиране по време на Втората световна война. Професор Ван Нюсен видя във Фрайдей някои от качествата, притежавани от самия него на младини. Сред тях беше изявената самостоятелност. Фрайдей се беше научил на това, докато растеше в горските райони на Мичиган, където с баща му ловуваха, за да се изхранват. Използваха не само пушки, но и големи лъкове. След като завърши Нюйоркския университет, Фрайдей прекара известно време в АНС като стажант. Когато година по-късно започна работа в нефтената индустрия, той вече беше действащ шпионин. Освен контактите, които създаваше в Европа, Близкия изток и Каспийския регион, Фрайдей разполагаше и с имената на агентите на ЦРУ, работещи в тези страни. От време на време трябваше да ги наблюдава. Да шпионира шпионите, да се уверява, че работят единствено за САЩ.
Фрайдей напусна окончателно частния бизнес преди пет години. Омръзна му да работи за нефтената индустрия по цял ден, а за АНС само от време на време. Освен това се разстройваше, виждайки как се провалят разузнавателни операции отвъд океана. Много от агентите, които срещаше, бяха неопитни, страхливи и мекушави. Това важеше с особена сила в страните от Третия свят и из цяла Азия. Жадуваха единствено за материални блага. Не и Фрайдей. Той искаше да му е неудобно, горещо, студено, болезнено. Несигурно.
Искаше предизвикателства. Искаше живот.
Другият проблем беше нарастващият електронен шпионаж, който изместваше прякото човешко наблюдение. Резултатът беше влошено и слабо ефективно, масово събиране на сведения. За Фрайдей това беше като да си купиш месо от кланицата, вместо да го отстреляш при лов. Вкусът на храната не беше така добър, когато тя беше продукт на масово производство. Усещането беше незадоволително. А с течение на времето ловецът ставаше все по-мекушав.
Фрайдей нямаше намерение да става мекушав. Когато Джак Фенуик му каза, че иска да говори с него, Фрайдей примря от нетърпение. Срещнаха се в бара на хотел „Хей-Адамс“. Беше седмицата на встъпване на президента в длъжност и барът беше претъпкан. Щяха да останат незабелязани. Там Фенуик вербува Фрайдей за „Начинанието“, както сам го нарече. Операцията трябваше да свали действащия президент и да постави в Овалния кабинет някоя нова, проактивна личност. Един от най-тежките проблеми, които стояха пред Америка, беше заплахата от терористи. Вицепрезидентът Котън щеше да се справи с този проблем много по-решително. Той щеше да заяви на терористичните държави, че ако финансират атаки срещу американските интереси, столиците им ще бъдат сринати със земята. Заличаването на страха у американците в чужбина щеше да насърчи конкурентната търговия и туризъм, което от своя страна щеше да помогне на тайните служби да проникнат сред националистичните групировки, религиозните организации и други екстремистки сдружения.