— Това означава, че курсът им води право към глетчера Сиячин — отбеляза Роджърс.
— Така смятат и нашите хора — каза Хърбърт. — Не могат да носят много оръжие. Затова са се запътили към място, където биха им помогнали природните стихии. Студ, виелици, лавини, пукнатини в ледниците — глетчерът е крепост на природните опасности, които биха могли да им бъдат от полза.
— Ако приемем, че няма да убият и самите тях — изтъкна Роджърс.
— Ако се опитат да минат през по-ниски места, със сигурност ще бъдат убити — отвърна Хърбърт. — АНС засече секретен доклад от руския сателит, който подслушва района на контролираната зона. Очевидно няколко индийски дивизии са били изпратени по посока на глетчера.
— Вероятно време на срещата? — попита Роджърс.
— Все още не разполагаме с такова — каза Хърбърт. — Не знаем дали дивизиите са моторизирани, нито дали са изпратени по въздух или земя. Ще следим информацията от руския сателит.
— Генерал Орлов не може ли да ни помогне? — попита Роджърс.
Сергей Орлов беше началник на руския Оперативен център, базиран в Санкт Петербург. Генерал Орлов и Пол Худ имаха тесни приятелски и професионални взаимоотношения. Ръководителят на Ударния отряд подполковник Чарлз Скуайърс беше загинал по време на съвместна операция, целяща предотвратяването на държавен преврат в Русия.
— Повдигнах въпроса пред Пол — отвърна Хърбърт. — Но той не иска да ги замесва в това. Руската технология задвижва индийската военна машина. Индийските подкупи задвижват руските генерали. Орлов няма да може да гарантира, че онези, с които установи контакт, ще запазят свръхсекретния статус на операцията.
— Аз не съм сигурен, че и АНС може да гарантира този статус — вметна Роджърс.
— Съгласен съм с теб — каза Хърбърт. — Не съм сигурен, че Ханк Люис успя да закърпи всички течове, наследени от Джак Фенуик. Затова подавам на Рон Фрайдей само базова информация. В момента той се придвижва към Джудар заедно с офицер от „Черните котки“ и дядото на агент на МЦА, която пътува с групата.
— Добър ход — отбеляза Роджърс.
— Освен това се опитваме да получим редовни доклади за атмосферното време от „Хималайските орли“ — каза Хърбърт. — Но то може изцяло да се промени, докато пристигнете. Между другото, как се отнасят с вас новите ви домакини?
— Много добре — отвърна Роджърс. — Раздадоха ни дажби, цялата екипировка е налична и се движим по график.
— Чудесно. Ще ти дам координатите на приземяване петнадесет минути преди началото на операцията.
— Потвърдено — каза Роджърс.
Генералът погледна часовника си. Оставаха им още три часа път. Имаха достатъчно време да разпределят екипировката, да я изпробват и да прегледат картите на района с екипа.
— Ще се обадя отново, когато имам повече сведения за теб — каза Хърбърт. — Имаш ли нужда от нещо друго?
— Сега не се сещам, Боб — отвърна Роджърс.
Настъпи кратко мълчание. Майк Роджърс знаеше какво предстои. Беше усетил промяната в гласа на Хърбърт при последния въпрос. Решителността беше заменена от лека тъга.
— Майк, знам, че няма нужда да го казвам, но това е една гадна задача — каза той.
— Да, наистина няма нужда да го казваш — съгласи се Роджърс. Той прелистваше увеличените изображения на района на кацането. Дори не обръщаше внимание на самия терен. Графиката показваше, че ветровете са жестоки. Теченията фучаха из планината с петдесет до шестдесет и една мили в час. Това бяха истински урагани.
— Но все пак трябва да изтъкна, че ти не си част от Ударния отряд — продължи Хърбърт. — Ти си висш офицер от НЦРКС.
— Я давай направо — каза му Роджърс. — Пол ще ми заповяда да не се включвам в операцията?
— Не съм го дискутирал с него — каза Хърбърт. — Какъв е смисълът? Ти и преди си нарушавал заповедите му.
— Така е — потвърди Роджърс. — Попречих на ядреното изпепеляване на Токио, ако си спомням правилно на моята напреднала възраст.
— Да, наистина го направи — отвърна Хърбърт. — Но си мислех, че би било от помощ, ако разполагаме с някой на място, който да установи връзка с индийското правителство.
— Изпрати някой от агентите, които ФБР внедри в посолството — предложи Роджърс. — Аз знам, че са там и индийците също го знаят.
— Не мисля така — противопостави се Хърбърт.
— Виж сега, с удоволствие ще говоря с всички официални лица, с които е необходимо — каза Роджърс. Генералът се наведе напред и застана ниско над микрофона. — Слушай, Боб, много добре знаеш срещу какво ще се изправим. Вече прегледах картите. Когато се спуснем над планините, само вятърът ще е достатъчен, за да ни смаже в някоя скала. Рискуваме да загубим някои от хората още преди да сме се приземили.