— Нанда с тях ли е? — попита Апу.
Фрайдей не можеше да разпознае тримата души. Той беше разочарован, че само трима от тях са стигнали дотук. Освен ако…
— Вдигай нагоре и давай на север! — изкрещя той.
Капитан Назир дръпна към себе си V-образното кормило на хеликоптера и машината започна да се издига. В този момент опашното витло и страничната стена на багажното отделение бяха обсипани с кратки, но силни удари. Фрайдей не можеше да ги чуе, но усети как целият корпус потръпна. Забеляза и тънките струйки ярка дневна светлина, които изведнъж започнаха да се процеждат през долната част на багажното отделение.
— Какво става? — извика Назир.
— Мислят ни за врага! — изкрещя Апу.
— Това е клопка! — изръмжа Фрайдей. — Разделили са се на две групи!
Хеликоптерът се заклати и Фрайдей чу дрънченето на лявото витло. Изстрелите явно бяха повредили перките. Ако не се бяха издигнали навреме, хеликоптерът вероятно щеше да се забие с опашката надолу в каменистата, мъглива долина долу. Както се очакваше, капитан Назир имаше проблеми с управлението на Ка-25 — машината силно се клатеше и почти не набираше височина. Секунда по-късно хеликоптерът престана да се издига изобщо.
— Губя управление! — кресна Назир. — Имаме и теч на гориво.
Фрайдей погледна към стрелката на горивото и изпсува. Вече бяха разтоварили цялата екипировка, която носеха в задната част. Единственото, което беше останало, беше запоената лебедка. Вече не можеха да се освободят и от грам излишно тегло. Пък и вероятно нямаше време да го направят.
Фрайдей погледна през прозореца. Хеликоптерът силно се тресеше. Ъгълът на слънцето се промени и дъгата изчезна. Той вече не се чувстваше като бог, а като последния нещастник. Това беше най-тъпият трик, на който можеше да се хване. Най-обикновена ловка измама, достойна за най-неопитния младок. Част от групата изучава очевидно незаплашителния отряд, докато останалите се спотайват наблизо, за да ти отворят още една дупка в главата.
— Трябва да ни приземиш където можеш! — кресна Фрайдей.
— Търся подходящо място — каза Назир. — Но не виждам такова.
Изненадващ порив на вятъра ги завъртя на четиридесет и пет градуса и те се озоваха с лице към скалите. Разнесе се втори залп, този път от предната група, който надупчи колесника. Хеликоптерът рязко се наклони и се снижи. Намираха се над малка долина. Гъстата мъгла пречеше на Фрайдей да види какво има отдолу. Но той не искаше да се спуска в долината. Не искаше да изгуби пакистанската група и не искаше да бъде там, когато започнеше ядрената война.
— Трябва да се приземим, докато все още можем да управляваме машината — каза Назир.
— Не още — отвърна Фрайдей. Той разкопча предпазния си колан. — Апу, отстъпи назад.
— Какво ще правиш? — попита Назир.
— Ще пропълзя отзад — каза Фрайдей. — Можеш ли да движиш хеликоптера напред и назад?
— Да, но ограничено. Един от опашните мотори все още работи.
— Добре. Ако успееш да обърнеш задната част към върха, аз и Апу ще опитаме да използваме лебедката и да се спуснем с въже на някоя от скалните издатини.
— В този вятър? — възкликна Назир. — Ще ви отнесе!
— Посоката на вятъра е югоизточна, той духа към скалите — каза Фрайдей. — Ще ни помогне.
— Или ще ви размаже в скалите.
— Ще трябва да поемем този риск! — натърти Фрайдей. — Трябва да стигна до пакистанците и да ги предупредя за войниците отпред.
— Дори и да слезеш на скалите, те ще те застрелят — изтъкна Назир.
— Първо ще спусна стареца — обясни му Фрайдей. — Нанда може би ще разпознае палтото на дядо си. Или могат да решат, че ставаме за потенциални заложници. При всички положения трябва да ги накарам да задържат стрелбата. — Фрайдей извади ножа си и отряза предпазния колан. После подаде радиото на Апу. — С малко късмет ще успея да се свържа с Ударния отряд. Ще им кажа къде се намираме и приблизително къде си приземил машината. Ударният отряд ще ни помогне да се доберем до Пакистан, а теб ще те вземе хималайският патрул. Можеш да им кажеш, че си провеждал независимо разузнаване, но не си успял да намериш групата.
Назир не изглеждаше много убеден. Но нямаше време да оспорва плана, затова изпълни инструкциите на Рон Фрайдей. Прилепил крака плътно към пода, стиснал с всички сили контролния лост, Назир внимателно обърна хеликоптера и започна да го приближава към скалата. През това време Фрайдей изключи комуникационния бутон, но не свали каската от главата си. После се провеси над люка между седалките.
— Какво става? — попита Апу. Лицето му беше по-бледо от преди. За разлика от затоплената кабина, в багажното отделение беше леденостудено.