Шараб беше допуснала да бъде надхитрена от индийските власти. Тя беше разочаровала своята нация, своите хора и своите приближени патриоти. Този провал беше коствал живота на смелия Ишак. И беше довел нейната малка, вярна група до ръба на бездната, до това убийствено бягство. Беше малко вероятно да успеят да прекосят тези планини и да разкажат истината на света — че не Пакистан, а Индия беше отговорна за атаките над индуските обекти.
И все пак Коранът казваше, че „злосторниците не ще нивга преуспеят“. Може би Аллах щеше да й прости. Сякаш самият Той я беше търсил, когато този мъж се спусна от небето. Шараб не харесваше и не вярваше на американците. Те воюваха с мюсюлманите по целия свят и се съюзяваха с Делхи, а не с Исламабад. Но тя не би поставила под въпрос волята на Бог. Щеше да бъде иронично, ако именно този мъж им предложеше спасение.
Рон Фрайдей още лежеше по корем. От дясната му страна беше приклекнала Нанда и прегръщаше дядо си. Шараб щеше да се заеме с тях след малко. Тя нареди на Самуел да помогне на американеца да се изправи на крака. Двамата заедно го избутаха назад, докато той не опря гръб в скалата. Тук беше още по-студено, защото каменният масив хвърляше плътна сянка. Но пък беше по-малко вероятно да се плъзнат в урвите. Шараб не искаше мъжът да се пребие, преди да беше казал всичко, което знаеше.
Мъжът изпъшка, когато тя прикова с ръце раменете му, за да му попречи да падне отново на земята.
— Добре — каза Шараб. — Кажи ми всичко, което знаеш.
— Каквото знам? — При всяка сричка дъхът излизаше от устата на пухкави бели облачета. Той стенеше от болка. — Ще започна с това, че унищожихте билета, с който щяхме да се измъкнем от тук.
— Не трябваше да ни преследваш с индийски хеликоптер — отвърна Шараб. — Това беше глупаво.
— Но неизбежно — високо запротестира Фрайдей.
Възклицанието му беше последвано от болезнено потръпване. Шараб трябваше да се облегне върху него с цялата си тежест, за да го задържи изправен. Тя се зачуди дали не си е счупил няколко ребра при твърдото приземяване. Но това беше добре. Болката можеше да бъде полезна. Нямаше да му позволи да се отпусне.
— Това вече няма значение — каза Фрайдей. — Главното е, че индийските Специални гранични сили са ви устроили капан. И на вас, и на Нанда. Тя им е помогнала да взривят храма и автобуса. Според нашите разузнавателни сведения СГС са смятали, че това ще помогне за сплотяването на индийския народ около военната кауза. Но Нанда вероятно не е знаела, че индийските военни смятат да отговорят на атаката с ядрен удар.
— Заради разрушаването на храма? — вцепени се Шараб. Беше шокирана.
— Да — отвърна Фрайдей. — Смятаме, че определени правителствени служители ще съобщят на населението, че това е първият изстрел от ислямския свещен джихад срещу всички индуси. Умерените правителствени министри и военни нямат да имат друг избор, освен да се съгласят.
— Ти спомена за разузнавателни данни — каза Шараб. — Какви са те? Американски?
— Американски и индийски — отвърна Фрайдей. — Пилотът, който ме докара дотук, беше командос от „Черните котки“. Той разполагаше със специална информация за действията на СГС. Нашите хора във Вашингтон стигнаха до същите изводи независимо от него. Затова ще отклонят американския боен отряд от първоначалната му мисия.
— А тя каква беше?
— Трябваше да помогнат на индийските военни да открият вероятните пакистански ядрени силози — отвърна Фрайдей.
— Значи са идвали, за да помогнат на Индия, а сега аз трябва да им вярвам?
— Нямаш друг избор — каза Фрайдей. — Има и още нещо. Докато ви издирвахме, видяхме индийски отряд, който се беше запътил в тази посока. Движат се в широка линия и идват откъм контролираната зона. Никога няма да минете през тях.
— Очаквах това, след като убихме техните командоси в планините — каза Шараб. — Колко бяха?
— Видях около стотина войници — отвърна Фрайдей. — Но може би са повече.
— Колко американски бойци пристигат и как ще ни открият?
— Отрядът се състои от дванадесет елитни войници, а нас ни наблюдават чрез сателит.
— И сега ли могат да ни видят? — изненада се Шараб.
Фрайдей кимна.
— Тогава ти защо е трябвало да ни търсиш? — настойчиво го погледна жената.
— Защото не искаха да ми кажат къде се намирате — каза Фрайдей. — Аз съм от друга агенция. Между тези организации съществува недоверие, съперничество.