— Глупости — изръмжа Шараб. После поклати глава. — По-малко от двадесет войници срещу сто. Кога ще пристигнат американците?
— Много скоро — увери я Фрайдей.
— Как ще пристигнат?
— С индийски самолет — отвърна Фрайдей.
Шараб се замисли за момент. В бойно отношение американският отряд нямаше да бъде от особена полза. Обаче съществуваше и друг начин, по който би могла да ги използва.
— Можеш ли да се свържеш с американския отряд? — попита тя.
— Да, чрез Вашингтон.
— Добре. Самуел?
— Да, Шараб? — обади се едрият мъж.
— Искам да чакате тук с Нанда — нареди Шараб. — Аз ще поведа останалите надолу към долината. Половин час след като ние тръгнем, искам да продължите по предварителния ни маршрут.
— Да, Шараб — отвърна той.
Шараб се обърна и понечи да се запъти към Нанда и Апу.
— Чакай! — каза Фрайдей. — И без това сме малко. Защо искаш да разделиш групата?
— Ако се свържем с американците по радиото, можем да направим така, че индийските пехотни войски да засекат съобщението — обясни Шараб. — Това ще ги привлече към нас.
— А какво те кара да мислиш, че ще вземат заложници? — попита Фрайдей.
— Това няма значение, стига да успеем да ги задържим тук възможно най-дълго — каза Шараб. — Това ще освободи пътя пред Самуел. Ти сам каза, че Нанда е ключът към спирането на ядрената война. Тя трябва да стигне до Пакистан. Нейните сънародници ще се вслушат в признанията й, в показанията й.
— А откъде знаеш, че тя няма да те предаде? — попита Фрайдей.
— Защото знам нещо, което ти не знаеш — отвърна Шараб. — Ядрените глави, които твоят екип ще издирва? Те вече са разположени. Десетки ракети. Скрити са из планините и са насочени към Делхи, Калкута, Бомбай. Един удар срещу Пакистан ще превърне в пепелище целия субконтинент.
— Нека го кажа на моите началници — предложи Фрайдей. — Те ще предупредят индийците да не нанасят удар…
— Да ги предупредим сега? — попита Шараб. — Аз нямам доказателство! Не знам къде се намират ракетите, а моето правителство няма да разкрие подобна информация. Знам само, че ядрените оръжия са в готовност. Ние инсценирахме атаки, за да отвлечем вниманието на индийските военни, докато всички елементи бяха поставяни на местата им. — Жената дълбоко си пое дъх, поуспокои се. Не искаше да се ядосва — ако започнеше да се поти, телесната влага щеше да замръзне по тялото й. — Нанда ще трябва да ни сътрудничи, освен ако не желае да види страната си опустошена. Но това означава да я закараме до Пакистан, преди индийците да я убият!
— Добре — съгласи се Фрайдей. — Но аз ще отида с нея. Тя има нужда от защита. Освен това има нужда от международно потвърждение на изявлението й. Аз бях свидетел на експлозиите. И мога да гарантирам, че служители от нашето посолство ще подкрепят думите й.
— Откъде да знам, че няма да я убиеш? — извика Шараб. Вятърът отново се беше надигнал и тя трябваше да крещи, за да бъде чута. — Ти пристигна с индийски хеликоптер. Откъде да знам, че не си възнамерявал да ни върнеш в Каргил? Разполагам само с твоите обещания и разговор по радиото, който може да е бил с всеки! Това не те прави наш съюзник!
— Можех да стрелям по вас от хеликоптера — изкрещя Фрайдей. — Но не го направих и това трябва да ти говори, че не съм враг.
Шараб бе длъжна да признае, че американецът имаше право. Но не беше готова да му се довери напълно. Поне не още.
— Губиш и малкото време, с което разполагаме — добави мъжът. — Освен ако ти не планираш да ме убиеш, аз тръгвам с Нанда.
Шараб продължи да притиска Фрайдей срещу скалата. Топлият му дъх сгряваше носа й. Тя погледна очите му. Те сълзяха от студа, но това беше единственият живот в тях. Шараб не откриваше нищо друго. Нито истина, нито убеждения, нито самоотверженост. Но освен това тя не видя нито страх, нито враждебност. А за момента това беше достатъчно.
— Самуел ще ръководи операцията — каза Шараб.
Фрайдей енергично кимна. Шараб го пусна. Самуел го подкрепи, докато не се увери, че американецът се държи стабилно на краката си.
— Чакай тук — каза Шараб, а после се обърна и се запъти към Нанда.
Индийката беше клекнала в заслона на скална пукнатина заедно с дядо си. Изправи се, когато видя Шараб да се приближава. Около лицето си беше увила дебел шал. Виждаха се само очите й.
Шараб съобщи на Нанда, че ще пътува в една група със Самуел, американеца и дядо си.
— Защо? — попита Нанда.
Когато Шараб свърши с разказа си, в очите на Нанда се появиха съмнение и тревога. Може би индийката не знаеше какво бяха замислили СГС и част от военните.