Роджърс и войниците разглеждаха снимките на терена, които Вийнс беше изпратил от компютъра на НРС директно до лаптопа на Ударния отряд. Роджърс беше принтирал по две копия от всяка, за да ги раздаде на момчетата. Освен това генералът отпечата и втори комплект снимки, които бяха пристигнали току-що.
Екипът щеше да се изправи срещу така наречения „висококонтрастен“ терен. Това означаваше, че приземяването щеше да бъде проблематично. Целевата зона представляваше широка, плоска скална тераса, с приблизителни размери седемдесет на деветдесет метра. Това беше единствената сравнително голяма хоризонтална площ в района. Затрудненията щяха да бъдат предизвикани от няколко високи остри скали, както и от стръмните пропасти от северната и западната страна. От изток и юг терасата беше заобиколена от отвесни урви. Освен това полковник Огъст се тревожеше от ветровете. Той посочи цветната фотография.
— В зависимост от силата на ветровете в местността тази вдлъбната югоизточна стена може да предизвика мощна обратна тяга — изтъкна той. — Това може да попречи на приземяването ни в целевата зона.
— За съжаление групата се движи по твърде тесни скални пътеки — обясни Роджърс. — Това е единственото място, на което бихме могли да ги пресрещнем.
— Но защо трябва да ги залавяме в планините? — попита Иши Хонда. В допълнение към парашута си младият ефрейтор носеше и сателитния телефон в специална чанта на гърдите си.
Роджърс им показа втората снимка, изпратена от Вийнс. Тя изобразяваше върволица от тъмни сенки, които се движеха през пуста местност, осеяна с белезникави шубраци и преспи сняг.
— Това са индийски войници, които се придвижват към целевата зона — каза Роджърс. — Според НРС и Боб Хърбърт те се намират на по-малко от пет мили от точката на контакт. Отрядът се състои от около двеста души, въпреки че не можем да сме напълно сигурни. Получили са снимката, след като са проникнали в един от китайските сателити, които наблюдават контролираната зона. Но пък не можем да отдръпнем фокуса, за да получим по-широк обхват.
— Което означава, че ако не успеем да прекараме тайно групата покрай тях, ще трябва да се сблъскаме с много по-голяма сила — уточни Огъст.
— Поради различни причини преговорите отпадат като възможност — каза Роджърс. — По един или друг начин, ще трябва да минем покрай тях.
Генералът огледа лицата на войниците. С изключение на лекаря, всички останали бяха влизали в битка. Повечето от тях бяха убивали. Бяха проливали кръвта на други хора, обикновено от разстояние. Бяха виждали кръвта на своите другари, която обикновено разпалваше яростта им и правеше кръвта на враговете невидима. Бяха се сблъсквали и с по-лоши обстоятелства. Роджърс изпитваше увереност, че щяха да дадат на тази мисия най-доброто от себе си.
Роджърс слушаше, докато полковник Огъст обясняваше стратегията, която щяха да предприемат при кацането си. Според типичната им тактика щяха да навлязат в тила на противника. Двама или трима агенти щяха да сформират подгрупа. Те щяха да избързат напред и да минират маршрута на екипа, за да ги предпазят от враговете. Освен това щяха да разпръснат вещества като чесън на прах и сурово месо, за да объркат и подведат стражевите кучета. На снимката не се виждаха кучета и американците се надяваха, че животните нямаше да бъдат част от индийския военен отряд.
Тъй като пакистанската група очевидно се състоеше от четирима души плюс Фрайдей и двамата индийци, Огъст реши да продължат напред в разположение ABBA. Пред всяка група от двама пакистанци щеше да има по един представител на Ударния отряд. Това щеше да позволи на Ударния отряд да контролира хода напред и да наблюдава състава, който ескортираха. Нито Хърбърт, нито Роджърс очакваха някакво съпротивление от страна на пакистанците. От всичко, което знаеха досега, и двете страни искаха едно и също нещо. Да стигнат живи до Пакистан. Що се отнасяше до индийските сили, американският екип беше подготвен да се придвижва през нощта, да провежда партизански акции или просто да се окопае в земята, докато враговете отминат, и да предприеме бягство, когато беше възможно. Щяха да направят всичко необходимо, за да оцелеят.