Вятърът сякаш пресоваше белите униформи на войниците. Роджърс ги оприличи на статуи. Всяка гънка приличаше на пластмасова отливка. Войниците стояха леко приведени напред, за да позволят на вятъра да се приплъзва покрай тях, но не и да брули стоящите зад тях.
Секундите се придвижваха със скоростта на ледници. После беше съобщено, че до целта остава по-малко от половин миля. После четвърт миля. После една осма миля.
Роджърс отново огледа бойците от Ударния отряд. Ако знаеха колко труден щеше да бъде този скок, те с нищо не го показваха. Външно това беше все същият смел и дисциплиниран екип. Той беше изключително горд с отряда. Роджърс не вярваше в молитвите, но горещо се надяваше, че дори и някои от тях да пропуснеха целта, всички щяха да оцелеят.
Огъст хвърли поглед към Роджърс и вдигна палец във въздуха. Очевидно полковникът беше забелязал малкото плато. Това беше добре. Означаваше, че над зоната за скачане не валеше сняг. Нямаше да скачат директно над него, а откъм северозапад. Вторият пилот беше изчислил, че вятърът духа от югоизток със средна скорост шестдесет и три мили в час. Трябваше така да използват вятъра, че да ги отнесе към целта, а не да ги отдалечи от нея.
Минаха над платото. Огъст отново вдигна палци. Беше забелязал групата. Роджърс кимна.
Секунда по-късно Роджърс получи командата от пилотската кабина.
— Тръгвай!
Роджърс направи знак на Огъст. Екипът започна да се спуска през люка, а Роджърс се нареди на края на редицата. Вторият пилот се появи откъм пилотската кабина. Буквално трябваше да прегърне лявата стена, за да мине покрай люка, преди да се спусне към дясната страна и да го затвори.
Роджърс се надяваше, че ще успее. Последното нещо, което генералът видя, преди да скочи, беше как дребният индиец връзва един от багажните ремъци около кръста си, преди дори да опита да пропълзи към плъзгащата се врата на люка.
При удара си с ледения планински въздух Роджърс събра крака и притисна силно ръце към тялото. Това остро спускане му позволи да се отдалечи от самолета, за да не бъде всмукан от двигателите. Той незабавно промени позицията си, като се обърна хоризонтално и изви тялото си, така че въздухът да минава покрай долната му страна. В същото време тласна ръцете си назад и приведе глава, за да увеличи скоростта на спускането.
Сега генералът гледаше почти право надолу. И веднага разбра, че е загазил.
Всички бяха загазили.
36.
Великата хималайска верига
Четвъртък, 16:42
В 16:31 ч. съгледвачът на майор Дев Пюри, ефрейтор Сиваги Сайгал, забеляза нещо, което го притесни. Той веднага докладва на майор Пюри. Офицерът силно се разтревожи от чутото.
Преди да тръгнат, от кабинета на министъра на отбраната Джон Кабир го бяха уверили, че всички разузнавателни полети в региона са преустановени. Нито Кабир, нито Пюри желаеха независими свидетели или фотографски сведения за онова, което очакваха да се случи в планините, а именно залавянето и екзекуцията на пакистанските терористи и тяхната заложница от Каргил.
Ниското прелитане на самолета АН-12 на „Хималайските орли“ беше не само неочаквано, но и безпрецедентно. Самолетът се намираше на повече от дванадесет мили извън сигурните летателни коридори, защитавани от индийската артилерия. Съгледвачът продължи да наблюдава машината, а майор Пюри използва полевия телефон, за да осъществи радиовръзка с кабинета на министър Кабир. Майорът попита първия заместник на министъра какво търсеше там въпросният самолет. Нито Кабир, нито помощниците му имаха някаква представа. Самият министър взе слушалката. Той изрази подозренията си, че ниският полет се дължи на независима акция на военновъздушните сили, целяща да установи местонахождението на пакистанската група и да помогне в залавянето й. Той обаче не можеше да си обясни защо подобна мисия би била предприемана със самолет. Кабир нареди на Пюри да държи линията отворена, докато той провери летателния график на машината.
Докато чакаше, Пюри си мислеше, че провеждането на този разузнавателен полет ще усложни нещата. Дори и ако групата бъде забелязана, неговият отряд ще се добере до нея първи. Пюри и хората му ще обяснят как терористите са се съпротивлявали на задържането и как е трябвало да бъдат неутрализирани. Никой нямаше да оспори разказа им.
Кабир се върна на телефона след по-малко от минута. Министърът никак не беше доволен. Самолетът Ан-12 беше пътувал до Анкара и по разписание трябваше да лети директно за Чушул. Очевидно беше отклонен. Освен това списъкът с оборудването беше променен, за да включи и парашутна екипировка.