Най-сетне успя да докрета до Пето авеню. Наоколо беше пусто и от жълтите отблясъци на уличните лампи всичко изглеждаше призрачно. Лола никога не беше закъснявала толкова и сега установи, че вратата на сградата се заключва. Заудря паникьосано с юмруци и най-сетне успя да събуди пазача, който бе заспал в стола си. За нещастие точно този пазач не я познаваше и й създаде доста проблеми, докато я пусне. Наложи се дори да звънне на Филип по телефона. Когато накрая се качи, завари Филип в антрето на апартамента по боксерки и тениска с „Ролинг Стоунс“.
— За бога, Лола, три през нощта е! — изръмжа той.
— Нали каза да се забавлявам? Е, забавлявах се! — изкиска се тя.
— Виждам.
— Опитах се да се свържа с теб, но ти не благоволи да вдигнеш телефона! — запротестира тя. Самата невинност.
— Аха!
— Не съм виновна аз! — продължи Лола. — Виждаш ли какво става, когато не си вдигаш телефона?!
— Лека нощ! — отсече хладно Филип, обърна се и се запъти към спалнята.
— Хубаво! — извика тя и се запъти към кухнята. Беше бясна. Не такова посрещане бе очаквала. Реши, че няма да остави тази работа така. Изфуча в спалнята, застана срещу Филип и извика: — Забавлявах се, разбра ли! И не виждам какво толкова е станало!
— Лягай да спиш. Или се връщай в апартамента си!
Лола реши да смени тактиката. Пъхна ръка под завивките и напипа пениса му. После измърка:
— Ти не искаш ли да се забавляваш?
Той демонстративно измести ръката й и повтори:
— Лягай си! Или ако не можеш да спиш, върви на дивана!
Лола го изгледа на кръв, после бавно съблече дрехите си и си легна, Филип лежеше с плътно затворени очи. Тя се примъкна до него. После се превъртя и уж случайно го срита с крака.
Той седна в леглото и извика:
— Слушай какво, вече ти казах! Ако не можеш да заспиш, върви на дивана!
— Какъв ти е проблемът на тебе, бе?!
— Виж какво — опита се да запази спокойствие той, — трябва да се наспя. Утре ме чака голям ден!
— По-спокойно, де! Ще си взема хапче за сън.
— Аха, вечното разрешение — промърмори ФИЛИП. — Хапчета.
— В случая имах предвид теб в ролята на хапче! — натърти тя.
Не успя да заспи веднага. Лежеше в мрака и мразеше Филип. Той не беше никак забавен. И като че ли нямаше да е зле да скъса с него и да тръгне с Тайър. Но при тази мисъл пред очите й отново изникна картинката на апартамента на Тайър и факта, че той нямаше никакви пари и че на практика беше мизерник. Ако скъса с Филип, щеше да се озове точно там, където беше при пристигането си в Ню Йорк. Щеше да бъде принудена да се върне в миниатюрния апартамент на Единадесета улица и всяка вечер да ходи на купони в сгради, предвидени за събаряне. И повече никакви премиери на филми, никакви вечери в „Уейвърли Ин“, никакви срещи с хора от хайлайфа. Да, налагаше се да остане при Филип. Или поне още мъничко — или докато той й предложи, или докато се случи някакво чудо и тя най-неочаквано се превърне в звезда.
На следващата сутрин Филип я поздрави само с едно хладно „Добро утро“. Главата на Лола тежеше като топка за боулинг, но като никога реши да не се оплаква, защото си даваше сметка, че се налага да го умилостиви. Измъкна се от леглото и влезе в банята, докато той се бръснеше. Приседна на тоалетната, скри ръце под краката си и го погледна през пелената от разрошена коса пред очите си.
— Моля те, не ми се сърди! — простена. — Нямах представа, че ще се ядосаш толкова много.
Филип остави самобръсначката си и я погледна. Снощи, след конфуза от срещата с Шайфър, той се бе излегнал на спалнята, питайки се в какво се бе забъркал. Може би нини е права, може би той наистина е вече твърде стар, за да ходи с двадесет и две годишни момичета. Но какво друго можеше да стори? Шайфър Даймънд беше вманиачена на тема кариера и не се нуждаеше от него. Преди се бе надявал да си намери приятна, завършена жена на своята възраст — като например Сондра, но се оказа, че ще трябва да се примири с липсата на добър секс. А той не бе в състояние да стори подобно нещо. За него това бе равносилно на отказ от живота.
А ето сега в банята му седеше разкошната Лола Фабрикънт, смирена и готова да му даде всичко това. Въздъхна и промърмори:
— Добре, Лола. Но повече не го прави!
— Няма! — извика радостно тя и скочи. — Обещавам! О, Филип, толкова много те обичам!