И отиде да си легне.
Филип се усмихна. Откъде черпеше разбиранията си за любовта това момиче?
— Хей, Лола! — провикна се той. — Защо не вземеш да спретнеш някоя закуска?
Тя се засмя и отговори:
— Знаеш, че не мога да готвя!
— Може би е време да започнеш да се учиш!
— Защо?
Филип се избръсна и започна да оглежда кожата си в огледалото над мивката. И преди беше имал млади приятелки, но никоя не би могла да се сравни с Лола. Обикновено младите жени бяха доста по-хрисими. Отстъпи крачка назад, потупа бузите си и поклати глава. Кого заблуждава? Та навремето Шайфър Даймънд беше далеч по-луда и от Лола! Обаче той беше ужасно влюбен в Шайфър, поради което номерата и поведението й го дразнеха — особено когато веднъж предложи да направят тройка с още един мъж. Може и да се е шегувала, но с Шайфър човек никога не можеше да бъде сигурен. За щастие в Лола не беше влюбен, така че се чувстваше в безопасност — нищо, което направеше тя, не би могло да го ядоса. Или поне той смяташе така.
Върна се в спалнята. Лола се бе излегнала по корем, чисто гола под завивките — сякаш го очакваше.
— О, здрасти! — промърмори и извърна глава.
Той дръпна завивката от тялото й и автоматично забрави всичко за Шайфър Даймънд. Тялото на Лола беше божествено. Тя разтвори подканващо крака. Кърпата около кръста му се свлече на пода, той коленичи на спалнята, повдигна бедрата й и проникна в нея.
Свърши бързо и се изпълни със сънливото спокойствие, което следваше задоволяването на плътта. Затвори очи. Лола се претърколи и започна да си играе с косата му.
— Филип? — измърка сладко. — Какво ще правиш за Деня на благодарността? Не искаш ли да дойдеш с мен в Атланта?
— Може би — промърмори той и заспа.
11
От апартамента на семейство Райе отново се разнесе бръмчене. Енид Мърл скочи раздразнено от бюрото си и излезе. На терасата над главата си забеляза купчина медни тръби. Значи новите собственици още не бяха приключили с ремонта на баните си. Или може би тръбите са за аквариума на Пол Райе, който се канел да монтира в балната зала на госпожа Хаутън. Или поне така твърдеше мълвата. Енид се надяваше този проточил се ремонт да не я превърне в онзи особен вид старици, които при липса на фокус в собствения си живот се фокусират върху живота на съседите си. Влезе обратно в стаята си и пусна историческия канал на „Дискавъри“, за да се разсее. Много харесваше този канал, защото предаванията в него перфектно онагледяваха същинската природа на човешките същества — докато шепа смелчаци се стремяха към велики дела, огромната част от човечеството се бе посветила на грубото изкуство на оцеляването, размножаването и задоволяването на първичните инстинкти, в това число към убийства, параноя и войни.
Звънецът на вратата й иззвъня. Очаквайки Филип, тя веднага отвори. Но вместо него зърна срещу себе си Минди Гуч. Минди бе заела обичайната си поза — с кръстосани пред гърди ръце и лице като градоносен облак.
— Трябва да поговорим за нещо — отсече тя.
— Заповядай! — покани я Енид и отвори по-широко вратата си. Чудеше се какво ли ще иска сега от нея съседката й, след като двете не бяха разговаряли от заупокойната служба в памет на госпожа Хаутън.
— Мисля, че имаме проблем! — отсече Минди.
— Скъпа, проживяла съм в тази сграда почти целия си живот — отговори усмихнато Енид, като мислеше, че Минди има предвид липсата на комуникация между тях. — Тук съм от преди да се нанесеш тук и се надявам да бъда все още тук и когато се изнесеш! И ако ще още пет години да не си говорим, не мисля, че това ще бъде проблем за мен!
— Нямам предвид теб! — отсече Минди. — Говоря за семейство Райе. Смятам, че трябва да направим нещо по този въпрос!
— Така ли? — изгледа я хладно Енид.
— Миналата седмица Пол Райе имаше наглостта да се появи в офиса ми!
— За да се опита да се сприятели с теб, може би?
— За да се опита да ме подкупи! За да одобря поставянето на климатици!
— И ти какво каза?
— Че няма да стане!
— Е, какъв е проблемът тогава? — озадачи се Енид.
— Ето този! — извика Минди и отвори ръка. Върху дланта й лежеше пластмасов зелен войник в атака с байонет.
— Не разбирам!
— Тази сутрин, когато отворих вратата, за да си взема вестника, открих цяла войска от тези върху изтривалката!
— И смяташ, че е дело на Пол Райе? — изгледа я скептично Енид.