— Не само смятам — аз знам, че е негово дело! — извика Минди. — Защото, когато идва при мен, заяви, че ако не одобря климатиците му, ще ми обяви война! И ако това не е знак — добави и разклати пластмасовия войник под носа на Енид, — какво друго е!
— Трябва да се изправиш очи в очи с него! — посъветва я Енид.
— Не мога да го направя сама! Нуждая се от помощта ти!
— Не виждам с какво бих могла да ти помогна — отбеляза спокойно възрастната жена. — Справянето с невъзпитани собственици е твоя работа. В крайна сметка нали ти си президент на борда!
— Но ти си била президент на борда в продължение на петнадесет години! — рече Минди. — Все трябва да има нещо, което да можем да направим! Някакъв начин да ги изгоним оттук!
Енид се усмихна и отбеляза:
— Но те току-що се нанесоха.
— Виж какво, Енид! — заяви Минди, вече губеща търпение. — Някога с теб се разбирахме!
— Така е — кимна Енид. — Разбирахме се, при това дълго време. Разбирахме се, дори след като организира заговор, с който ме свали от президентския пост!
— Смятах, че вече не искаш тази работа! — запротестира Минди.
— Така е, вече не я исках. И затова ти простих. Смятах, че щом толкова много я искаш, значи ще се справиш с нея!
Минди сведе очи и промърмори:
— Ами ако одобрението на тези хора се окаже грешка?
— За съжаление вече нищо не можем да сторим — въздъхна Енид. — Единственият начин, по който бихме могли да ги изгоним оттук, е ако не си плащат за поддръжката. А предвид онова, което знаем за тях, мисля, че това е крайно невероятно.
— Не съм много сигурна, че ще мога да живея в една и съща сграда с този човек! — отрони Минди.
— В такъв случай може би ще трябва да напуснеш — каза благо Енид и отвори вратата. — Съжалявам, че не мога да ти помогна, скъпа! Приятен ден!
Лола остави романа, който четеше — „Изкупление“, отвори вратата към терасата, стъпи върху хлъзгавите плочки с ботушите си с висок ток на „Клое“ и надникна през парапета, Филип все още не се виждаше никакъв и тя се върна вътре. Затвори книгата и огледа корицата. Беше подарък от Филип, макар че в случая по-подходящата дума като че ли беше „намек“. Беше й я връчил след една катастрофална вечеря с негов стар приятел.
— Това е една страхотна книга! — бе изтъкнал. — Надявам се, че ще ти хареса!
— Благодаря ти! — бе отвърнала мило тя, макар да бе напълно наясно с намеренията му.
Опитваше се да я образова и макар това да бе много мило от негова страна, Лола така и не разбираше защо изобщо го прави. По нейното скромно мнение човекът, който трябваше да се образова, бе не тя, а самият той. Защото всеки път, когато тя споменеше някой готин нов актьор или някое ново видео в „Ю Тюб“, за което всички говореха, или дори когато си пускаше музика по айпода, той питаше какво е и твърдеше, че никога не е чувал за нито едно от тези неща. И макар за нея подобни реакции да бяха разочароващи, все пак се стараеше да не го критикува. Беше достатъчно благоразумна, за да не наранява чувствата му, като го кара да се чувства твърде стар.
Точно с тази стратегия бе успяла да влезе под кожата му и да си го върти на малкия пръст. Той изпълняваше почти всяко нейно желание. Например за днес бе уговорил да ходят на снимачната площадка на новия сериал на Шайфър Даймънд, за да наблюдават снимките. Целият град говореше за този нов сериал, а тъй като Лола знаеше, че Филип и Шайфър са „стари приятели“ (по неговите думи), го бе попитала защо досега не са ходили да я гледат на живо. Филип също се бе учудил и след като Лола настоя, слезе до апартамента на Шайфър и й остави бележка. Една вечер Шайфър се обади и Филип влезе в кабинета си и говори с нея цял час на затворена врата, оставяйки Лола да тръпне в очакване на резултата. Когато излезе, заяви, че може и да отиде да гледа Шайфър на снимачната площадка, обаче Лола нямало нужда да си прави труда да ходи с него, защото щяло да бъде отегчително. И всичко това — след като идеята си беше нейна! Обаче тя се бе заела да му прави масаж на краката и докато го разтриваше, изтъкна, че едно такова посещение ще бъде полезно за образованието й. Като негова помощничка и приятелка, тя държала да знае всичко, свързано с работата му.
— Но нали знаеш какво правя? — бе извисил той слаб глас в опит за протест. — Цял ден си седя пред компютъра!
— Не е вярно! Ето, например през януари ще ходиш за две седмици в Лос Анджелис! А през едната от тях аз може би ще ти дойда на гости! И докато съм там, ще трябва да ходя с теб на снимките, нали така? Да не би да очакваш от мен да си седя по цял ден в хотела?