— Смятам, че вече обсъдихме ходенето в Лос Анджелис — изрече той и стегна крака си. — Ще бъде истински кошмар! Първите две седмици след началото на снимките винаги са такива. Ще работя по шестнадесет часа на ден! И ти много бързо ще се отегчиш!
— Искаш да кажеш, че няма да те виждам цели две седмици?! — изписка тя.
И сигурно той се бе почувствал виновен, защото почти незабавно се бе съгласил да я вземе със себе си на снимачната площадка на „Майка игуменка“. А тя бе толкова доволна, че дори не се разсърди на отказа му да гостуват на родителите й за Деня на благодарността — каза си, че е твърде рано да прекарват празниците си със своите роднини. Като се замислеше, тя също не би искала да прекара Деня на благодарността с Енид — защото Филип бе направил точно това, бе завел леля си на някакъв отегчителен обяд на клуб „Сенчъри“. Бе водил и Лола там — веднъж, след което тя се бе заклела никога повече да не стъпи на това място.
Всички около нея гонеха стоте. И така, доволна и щастлива, тя се бе завърнала в Атланта и се бе срещнала с приятелките си и в петък вечер всички бяха стояли до два през нощта, за да разглеждат снимките на Филип и на апартамента му, които Лола им показа. Една от приятелките й бе вече сгодена и готвеше сватба, другите се опитваха да накарат приятелите, си да се оженят за тях. И всички съзерцаваха снимките на Филип и апартамента му и въздишаха от завист.
Но това беше преди цели три седмици. Сега наближаваше Коледа и Филип най-сетне бе благоволил да определи дата за това така бленувано посещение на снимачната площадка. Лола прекара последните два дена преди събитието в трескава подготовка. Ходи на масаж, направи си изкуствен тен, направи си златисти кичури на тъмната коса и си купи рокля от „Марк Джейкъбс“. Интересното бе, че непосредствено след покупката се обади майка й и я запита наистина ли току-що е похарчила две хиляди и триста долара. Лола обвини майка си, че използва кредитната й карта, за да я шпионира. Скараха се, което не бе никак обичайно за тях, и Лола затвори. После, изпълнена с угризения, се обади на майка си. Завари Бийтел обляна в сълзи.
— Мамо, какво става? — бе попитала Лола. А когато майка й не отговори, тя извика уплашено: — Да не би с татко да се развеждате?
— Нищо подобно. Добре сме си.
— Тогава какъв е проблемът?
— О, Лола! — бе успяла да въздъхна майка й. — Ще поговорим за това, когато си дойдеш за Коледа. А междувременно те моля да бъдеш малко по-внимателна с парите!
Това беше много странно и Лола бе изключила телефона крайно объркана. После обаче реши, че не е нищо важно. Майка й имаше навик от време на време да се притеснява за пари, но на някакъв етап го преживяваше и в пристъп на вина винаги купуваше на Лола по някоя скъпа глезотийка, като например слънчеви очила на „Шанел“.
Междувременно Филип се намираше точно зад ъгъла и си подстригваше косата. Идваше в този салон на пресечката на Девета улица с Пето авеню от тридесет години. Майка му бе започнала да идва тук още през седемдесетте, когато клиенти и стилисти слушаха музика от джубокса и смъркаха кокаин. Собственикът, естествено, бе добър приятел на майка му. В онези години всички бяха добри приятели на майка му. Тя излъчваше онази неустоима уязвимост, която караше всеки, който я види, да се втурва да й помага с нещо. Не й се налагаше да работи, защото живееше от попечителски фонд, а освен това бе считана за голяма красавица. А атмосферата на трагичност, която внасяше навсякъде, където се появеше, само засилваше очарованието й. Поради което никой не се изненада, когато през 1983 година тя се самоуби.
Собственикът Питър подстригваше Филип по същия начин, по който го бе подстригвал години наред, и сега почти привършваше, обаче на Филип му се искаше да убие още малко време в салона. Наскоро Питър бе победил битката с рака и бе започнал да ходи на фитнес почти всеки ден, така че днес разговорът съвсем естествено се завъртя около комплекса от упражнения, които изпълняваше. После си говориха за лятната къща на стилиста в Катскилс. След това обсъдиха промените, настъпили в техния квартал, Филип се ужасяваше от събитието, което му предстоеше — от срещата между бившата му любов и настоящата му любовница. За него между „любов“ и „любовница“ имаше огромна разлика — първата бе законна и благородна, а втората — временна, както и (конкретно в случая с Лола) често поставяща го в неудобно положение.